Стюарт Уудс - Бялата стока

— Външният маркер след две мили — каза диспечерът.

Какво, по дяволите, е външен маркер? Напрегнат, Кат наблюдаваше хоризонталната стрелка за наклона, която слизаше бавно надолу. Изведнъж се включи някакъв предупредителен сигнал и на таблото започна да мига една лампа. Самолетът започна да се спуска отново и двете стрелки застанаха в центъра. Външният маркер трябва да е бил там, където започна спускането.

Успокоен, Кат въздъхна, но в следващия миг забеляза, че нещо не е наред. Скоростта се беше повишила до жълтия сектор и наближаваше червения. Той бързо отпусна лоста за газта и скоростта се върна в зеления сектор. Спусна клапите на крилете на десет градуса и тя намаля още. Стрелките все още се намираха в центъра. Автопилотът ще изпълни приближаването, но не би могъл да управлява газта.

Излязоха от облаците и видяха пистата — на около една миля напред. Облекчен, но треперещ, Кат намали скоростта още и спусна клапите на двадесет градуса. Изключи автопилота и пое управлението. След малко кацнаха.

— Много скапано го направи — каза Мег.

— Благодаря! — успя да отговори Кат, като си поемаше дълбоко въздух. Ризата под якето му беше мокра. Току-що беше направил нещо много глупаво. Беше рискувал живота и на двамата, правейки много сложно кацане, без да има опит. Закле се, че никога няма да прави подобни експерименти, освен ако не е напълно обучен.

Като се движеше по пистата, Кат видя един хангар с изписано на него име „Аеросервиз“. Отби от пистата и се насочи към него. Когато доближи, един помощник изтича и им посочи място за паркиране. Кат спря двигателя и погледна пред себе си. Напред и вдясно от тях видя вътрешността на отворения хангар.

— Виж! — посочи той.

— „Гълфстрийм“ ли е? — запита Мег.

— Да. Виждал съм няколко на летището в Атланта. Това е най-големият частен реактивен самолет.

Слязоха от самолета и разтовариха багажа си. Кат попита помощника къде се намира канцеларията и той посочи една остъклена стая във вътрешността на хангара. Минаха бавно покрай големия реактивен самолет и Кат погледна номера му. Започваше с буква N, което означаваше, че регистрацията е американска. На опашката беше нарисувана същата змия в дърво като на кибрита в джоба му, само че много по-голяма.

Уреди престоя и зареждането с гориво с един млад мъж на бюрото, който изглеждаше приятелски настроен.

— Кажете ми — запита Кат, — това „Гълфстрийм“ ли е?

— Да, сеньор. Красив е, нали?

— Разбира се. Никога не съм ги виждал отблизо. На кого е?

— На местна фирма. Тук в Кали.

— Но регистрацията му е американска.

— О, да. Главната кантора на фирмата е в Щатите.

— Питам се дали бихме могли да го разгледаме отвътре. Никога не съм се качвал в такъв самолет.

Младият човек кимна отрицателно, но се поколеба, когато видя стодоларовата банкнота, която Кат побутваше през бюрото към него.

— Един момент, сеньор. — Излезе от канцеларията и огледа хангара внимателно, след което се върна и каза: — Можете да се качите, но само за малко, сеньор. — Поведе ги към самолета. Вратата, която образуваше и стълбата, стоеше отворена.

Кат и Мег се качиха в самолета, а младежът ги последва. Озоваха се в голяма кабина, декорирана с черна кожа и розово дърво. На пода имаше дебел килим.

— Ако можеш, ангажирай го за малко — прошепна Кат на Мег.

Тя направи знак с глава и като посочи някакви шкафове, запита:

— Това барът ли е?

— Да, сеньора.

— А къде е кухнята?

— Ето там, сеньора — поведе я назад младежът.

Кат отиде бързо в кабината, която беше като лабиринт от циферблати и прибори. Задъхан, започна да търси нещо, което знаеше, че ще бъде там. С.Р.Р.К.Т. — казваше си той — сертификат за изправност при излитане, разрешително за радиото и регистрация, книга на пилота и теглови и равновесни ограничения — документи, които би трябвало да се намират на борда на всеки самолет.

Намери ги в един пластмасов плик, закачен на една преграда, и ги разгледа бързо.

— Сеньор! — дочу зад себе си острия глас. Пъхна документите обратно в плика и се обърна. Младият мъж беше разярен.

— Не е разрешено да пипате по кабината!

— Исках само да видя как е тук отпред — усмихна се Кат. — Майчице! Тук има доста оборудване, нали?

Мъжът се поотпусна.

— Да, предполагам, че е така. Трябва да слезем от самолета. Някой може да дойде и ще си имам неприятности — каза младият мъж и ги поведе по стълбата.

— Виждал съм този символ и преди — посочи опашката Кат.