Стюарт Уудс - Бялата стока

Върна се в хола и тръгна по другото антре. То се извиваше и вървеше покрай задната стена на хотела. Като отваряше всички врати, край които минаваше, Кат видя четири големи спални, елегантно обзаведени, но без да има нещо интересно. В края на антрето стигна до голяма заключена врата. Опита ключа и я отвори. Спалнята вътре беше голяма колкото хола и беше обзаведена дори по-богато. Имаше голям телевизор, бар, два дивана, камина и едно голямо легло с балдахин. От двете страни на леглото имаше гардероби. В единия бяха подредени прозрачни нощници и скъпи рокли. Изглежда, имаше три различни размера и се виждаха етикети на „Бергдорф Гудман“ и „Боуит Телър“. Рафтовете за обувки съдържаха поне дванадесет чифта с етикети „Чарлз Джордън“ и „Ферагамо“, отново с няколко размера. Няколко чекмеджета съдържаха дантелено бельо. Гардеробът от другата страна на леглото съдържаше дванадесет мъжки костюма в тропически разцветки. Нямаше етикети от магазин и Кат потърси етикета на шивача от вътрешната страна на джобовете. Всички бяха от Хънтсман в Лондон и бяха от миналата година, но на обичайното място в етикетите липсваше име на клиента. Имаше запас от ризи и обувки също от лондонски производители, и окачалка с вратовръзки. В чекмеджетата имаше подредени шити по поръчка бельо и плажни дрехи. В гардероба нямаше нищо, което да разкрие самоличността на собственика, но на всички ризи присъстваше монограм с буквата А.

Кат прерови стаята педантично, като търсеше още нещо с етикет, но не успя да намери нищо. На едно бюро имаше телефон с карта, на която беше написано на английски и испански как може да се направи международно обаждане. Кат почувства, че се намира на място, където е била Джинкс. До телефона бяха поставени голям кристален пепелник и два рекламни кибрита. Единият беше на хотела. Другият беше голям кибрит от тежък, черен лакиран картон. На предната му част имаше доста добре направена рисунка на голяма змия, увиснала от едно дърво. На гърба се четеше монограмът с буквата А. Кат мушна кибрита в джоба си.

Дали имаше още стаи в апартамента? Може би кухня. Върна се назад — там, откъдето беше дошъл, но като влезе във всекидневната дочу превъртането на ключ в предната врата. Кат бързо мина през стаята и отиде в кабинета. Скри се там и дочу гласовете на мъж и жена, които разговаряха тихо на испански. Доколкото му беше известно, в апартамента нямаше друг вход, но предположи, че има пожарна стълба. Помисли си, че трябва да я потърси, но го стресна силен шум от прахосмукачка.

Кат реши, че шумът идва от хола и тръгна нататък. Погледна в стаята — на няколко метра от него една жена чистеше с прахосмукачка, а някакъв мъж бършеше прахта по мебелите. Бяха обърнати с гръб към него. Той тръгна бързо към вратата. Изведнъж прахосмукачката спря.

— Buenos dias, senor 24 24 Добър ден, господине (исп.). — Б.пр. — каза един мъжки глас.

Кат спря и се обърна. И двамата го гледаха. Мъжът заговори отново. Питаше го нещо на испански, но той нямаше представа какво.

— Всичко е наред — каза Кат. — Продължавайте. Аз тъкмо излизам.

— Si, senor 25 25 Да, господине (исп.). — Б.пр. — отвърна с усмивка мъжът. — Gracias 26 26 Благодаря (исп.). — Б.пр. .

— De nada 27 27 Няма за какво (исп.). — Б.пр. — отговори му с усмивка Кат и затвори вратата след себе си. Вратите на асансьора бяха отворени. Той вкара ключа, завъртя го и асансьорът тръгна. Въздъхна и отпусна ключа. По челото му изби пот, коленете му омекнаха.

Тръгна бързо към задната врата на фоайето. Изглежда, никой не го забеляза. Когато стигна до килера, се огледа и отвори вратата. Мег и Родригес ги нямаше.

Кат изруга. Ако охраната на хотела е хванала Мег, то полицията вече е тръгнала насам. Излезе от килера, затвори вратата и се огледа отчаяно наоколо. Нямаше ги във фоайето и тръгна към басейна. Като излезе от градината, видя Родригес и Мег седнали на една маса от другата страна на басейна. Мег пиеше напитка във висока чаша. Разговаряха приятелски, като дори се усмихваха. Кат се забърза към тях, като се стараеше да не тича.

— А, ето те — каза весело Мег. След това добави тихо: — Защо се забави толкова?

— Съжалявам, но не можах да свърша по-бързо.

— Мистър Родригес и аз разговаряме.

Кат забеляза, че Мег държеше ръката си в чантата.

— Чудесно — каза той. — Да се махаме.

Обърна се към Родригес и стисна ръката му, пъхвайки в нея петстотин долара.

— Слушайте сега — каза му усмихнат той. — Ще се измъкваме без много шум и не желая да ме безпокоите. Ако възникнат проблеми, ще кажа, че съм ви подкупил и сте ми дали ключа. Ясно ли е?