Стюарт Уудс - Бялата стока

С плавно движение Мег изхлузи кафтана през главата си и го остави да се свлече на пода. Тялото й светеше като мрамор на лунната светлина. Помогна му да се съблече, легнаха на дивана и се впиха жадно един в друг.

Когато свършиха и лежаха изтощени, Кат се почувства така, сякаш е скочил над голяма пропаст и е стъпил от другата й страна. Опита се да мисли за това, но сънят го победи.

Събуди се след няколко часа. Луната се беше изкачила високо над къщата. В стаята беше тъмно, а на верандата и плажа светло като ден. Размисли се. Чувстваше се тягостно, откакто Кейти я нямаше. Опипа годежния си пръстен. Не го беше свалял от сватбата си.

Мег спеше. Измъкна се леко от обятията й и излезе на терасата. Отиде на плажа, лекият бриз галеше голото му тяло. Две сълзи се отрониха по лицето му, когато стигна водата. Натопи ръка и започна да снема с трудност златния пръстен. За миг застана неподвижен, а след това захвърли пръстена в морето — там, където Кейти спеше на „Катбърд“. От няколко седмици насам му беше трудно да си припомни ясно лицето й, но сега то изплува пред него. За последен път — най-после можеше да я остави на спокойствие.

— Сбогом, Кейти — каза той. — Почивай в мир.

Обърна се и тръгна към къщата.

На сутринта, когато Кат се събуди, Мег я нямаше. Той отиде до плажа, за да поплува, а като се върна, усети миризмата на бекон.

— Добро утро! — извика Мег. — Трябваше да купя някои неща. Не исках да те будя. След десет минути ще закусваме.

Кат се изкъпа и обу някакви шорти. Когато излезе от банята, закуската беше готова.

— Честит рожден ден! Тази сутрин спа наистина добре — засмя се тя.

— Нима съм виновен? Само тенисът беше достатъчен да изпадна в несвяст.

Мег вдигна поглед от закуската си.

— Първата ти жена ли съм след смъртта на съпругата ти?

— Да.

Мег започна да яде отново и каза:

— Добре.

— Това беше страхотен подарък за рожден ден — каза сериозно Кат.

След закуската попита за телефона.

— Искам да разбера как Родригес се справя с телефонните книги.

— В кабинета ми. Ето там.

Това беше мястото, където обработваше материалите си. Няколко видеокасетофона заемаха част от стаята и всичко беше подредено безупречно. Кат позвъни в „Карибе“ и попита за Родригес.

— Кой се обажда, моля?

— Мистър Елис.

— Един момент — след няколко секунди операторката поясни: — Мистър Родригес го няма.

— Бихте ли му предали да ми се обади — каза Кат и остави номера си.

Докато Мег монтираше лентите от Санта Марта, Кат се разходи из къщата, почете и, излезе да тича по плажа. Към пет часа позвъни отново в хотела. Казаха му, че Родригес все още не се беше обадил.

Вечерта отидоха в Картахена и вечеряха в стария град в красив открит ресторант. Дори и в този късен час горещината и влагата бяха големи, но виното и храната бяха превъзходни. Кат се чувстваше добре с Мег. Тя беше много повече от любовник — беше му и приятел. Когато се върнаха, се любиха отново и той установи, че са постигнали още по-голяма хармония. Започваха да се опознават. На следващата сутрин телефонира отново на Родригес, но получи същия отговор.

— Имам чувството, че ме разиграват — сподели той с Мег.

— Дай аз да опитам — каза тя. Позвъни до хотела и запита за Родригес на испански. Свързаха я почти незабавно и подаде слушалката на Кат.

— Здравейте, мистър Родригес — каза той. — Обажда се мистър Елис. Трудно ви открих.

Изненадан, Родригес започна да бърбори нещо, а след това каза:

— Съжалявам, сеньор, но из нашите книги не намерихме подобно обаждане. Мисля, че няма да имам възможност да ви помогна — и затвори.

Кат предаде на Мег това, което му беше казал Родригес.

— Не вярвам, а ти?

— Хайде да идем при него — предложи тя.

Кат отиде да се преоблече. На излизане от стаята след миг колебание нахлузи кобура и облече едно яке. Когато пристигнаха в хотела, не попита за Родригес, а започна да го търси. Видя го на една маса до басейна — разговаряше с гостите. Когато той тръгна към главната сграда, Кат се скри зад една голяма палма и зачака.

— Какво правим тук? — запита Мег, като се скри зад него.

— Не трябва да ни вижда, преди да дойде насам.

Когато Родригес се приближи, Кат излезе иззад палмата, за да го посрещне.

Изглежда, Родригес се притесни, като го видя.

— Какво желаете, сеньор? Трябва да отида на съвещание.

— Разкажете ми за телефонното обаждане — каза Кат с приятен глас.

— Казах ви, сеньор, не сме регистрирали такова обаждане.