Стюарт Уудс - Бялата стока

Родригес се огледа и прибра бързо номера и банкнотите в джоба си.

— Е, може би ще имам време да прегледам книгите довечера, когато се освободя.

— Благодаря ви много — каза Кат.

— Къде мога да ви намеря, сеньор Елис? Това може да отнеме няколко дни, ако нямам късмет.

Мег се намеси и подаде един телефонен номер на мъжа.

Родригес се изправи и се поклони.

— Ще се обадя колкото е възможно по-скоро, сеньор Елис.

— Благодаря ви — отговори Кат. — Ще изразя благодарността си по същия начин, когато намерите информацията.

Младият мъж се усмихна и си отиде.

— Какъв е номерът, който му оставихте? — запита Кат.

— В моята къща. По-добре да отседнете в нея. Има достатъчно място.

— Сигурна ли сте, че няма да ви притеснявам? Мога да си наема стая тук.

— Не ме притеснявайте.

След обяда напуснаха хотела и тръгнаха с колата по една улица край брега.

— Ще завием през стария град — каза тя, като маневрираше между коли, ярко боядисани училищни автобуси и конски каруци. Мина през една врата в дебелата петнадесет метра стена и в облика на Картахена настъпи драматична промяна. Изведнъж се озоваха в отминал век. Минаха през тесни улици и елегантни площади. Сградите бяха възстановени и добре поддържани, направени от една и съща зидария и гипс и с еднакви керемиди. В оформлението имаше хармония, развита от вековна традиция и бавните промени.

— Това е едно от най-красивите места, които съм виждал — каза Кат. — Представях си цялата страна като един голям бордей, но съм се лъгал.

— Тази част на града е построена в началото на шестнадесети век. Била е най-здравата крепост на Южна Америка и пристанище, през което испанците са извозвали повечето от съкровищата на континента.

Излязоха от оградения град и тръгнаха на северозапад покрай брега по един асфалтиран път с две платна. На няколко километра от Картахена Мег зави по един коларски път и забави колата, за да може да се справя с неравностите.

Кат беше впечатлен от хотел „Карибе“ и очакваше приятна и удобна нощувка. Но сега, когато мерцедесът се друсаше по пътя между кактусите, надеждата го напусна. Представи си, че ще види хамаци, окачени под сламен покрив. Пред тях се появи една разбита стоманена врата. Кат не очакваше да види нищо по-добро, когато Мег излезе от колата, за да отключи катинара. Зад нея пътят стана по-гладък. Изглежда, някога беше покриван с чакъл. Мег зави около едно голямо дърво и видяха къщата.

Тя беше нова, измазана с бял гипс и покрита с червени керемиди. Мег пробва няколко ключа в здравата дъбова врата и влязоха в голямо, огряно от слънцето помещение. Беше ужасно задушно.

— Господи! Трябва да проветря — каза тя и започна да отключва големите стъклени плъзгащи се врати, които водеха към просторна веранда. Морският бриз нахлу и се почувства хлад. В хола имаше меки мебели в стил баухаус 22 22 Bauhaus — германска школа по архитектура и приложни изкуства, основана през 1919 год. от Валтер Гропиус. — Б.пр. — направени от стомана и кожа, тапицирани с блед хаитянски памук.

— Това е вашата стая — каза му тя, като го въведе в просторна слънчева спалня с голямо легло и тръстикови мебели. — Играете ли тенис?

— Да. Но нямам екип. Не очаквах да играя тенис в Колумбия.

Тя се засмя.

— В Колумбия трябва да сте готов винаги за неочакваното. Погледнете във втория гардероб, ето там. Мисля, че ще намерите каквото ви е необходимо.

Кат отвори гардероба и видя мъжки и женски екипи за тенис и бански костюми с различни размери. Намери и обувки и се преоблече. Чу шум в кухнята, а след малко Мег извика:

— Ще размразя месо за вечеря.

Кат огледа хола още веднъж. Не беше забелязал картините. Изглеждаха типично южноамерикански и повечето бяха примитивни. Хареса ги. Цялата къща му действаше добре, точно както и собственичката.

След малко тя се присъедини към него. Излязоха през входната врата и тя го поведе по една пътечка към добре направен корт.

— Това е моята гордост — каза тя. — Никога не съм имала гости, които не играят тенис.

Маг почисти повърхността с електрическа машина-вентилатор и започнаха да удрят топките.

Играе по-скоро като мъж, помисли си Кат, като го усети в китката си, когато върна един от правите й удари. Тя спечели сервиса и първите две точки, преди той да успее да удари топката.

— Съжалявам — каза тя. — Ставам по-лоша в течение на играта.

Не съжаляваше и не стана по-лоша. Кат си помисли, че ако не беше спортувал така усилено през последните няколко месеца, тя щеше да го изтощи до припадък. Мег спечели първия сет с шест на едно и Кат спря да се чувства виновен, че иска да победи жена. Игра с максимални усилия и успя да спечели следващия сет със седем на пет. Когато резултатът в третия сет беше четири на четири, тя проби сервиса му и Кат се опита да се стегне. Спомни си за миг за Куантико и едно бягане на десет мили. Това беше последният път, когато е трябвало да се старае толкова. Успя да спре сервиса й, тя спря неговия. Концентрацията му беше пълна. Все едно че играеше на Уимбълдън. Спечели точка и стигна до седем на шест, а след това върна най-силните сервиси, които някога беше удрял, и я победи с осем на шест.