Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат реши да лети над морето, на около една миля навътре, за да огледа брега по-добре. При повреда винаги можеше да се приземи на някой плаж. Бреговата линия изглеждаше съвсем обикновено. Срещаше се по някое малко селце съвсем близо до водата. Видя и големия град Баранкуила с радиомаяка на контролната кула. Кат не се нуждаеше от радионавигация. Трябваше просто да следва бреговата линия, докато стигне Картахена.

Малко преди Баранкуила Мег посочи надолу:

— Виждаш ли един двумоторен самолет малко по-навътре от брега?

Кат погледна и видя самолета на няколко метра от някаква къща.

— Контрабандист от Щатите — обясни Мег. — Вероятно е искал да отиде в Гуахира, но се е загубил и е свършил горивото. Приземил е самолета във водата, подскочил е два пъти и е заорал през плажа. Спрял е в двора на този човек.

Кат беше благодарен, че долетя със способен човек като Блуи.

След около час Мег посочи отново и каза:

— Ето го летището на Картахена.

Намираха се на пет мили разстояние от него и дългата писта се виждаше съвсем ясно. Кат започна спускането и повика кулата, като четеше края на инструкциите. Самолетът подскочи веднъж и се успокои. Искаше му се да е кацнал в средата на трикилометровата писта. До терминала оставаше много път. Един служител ги насочи към място за паркиране и Мег поръча гориво. Появи се полицай, подадоха фалшивите документи, а и с една усмивка от страна на Мег уредиха формалностите бързо. Дадоха на някакво момче с количка да отнесе багажа им.

— Къде ще вземем такси? — попита Кат.

— Колата ми е на паркинга — отвърна Мег.

Колата й беше стар мерцедес седан, чието радио очевидно е било откраднато. Скоро се намериха в града. Движеха се покрай някаква висока гипсова стена.

— Какво има зад стената?

— Стария град. Ще ви го покажа.

Стигнаха до един плаж, заобиколен от верига многоетажни хотели, които се губеха на хоризонта. Съвременната Картахена с плажа си наподобяваше курортен град във Флорида. „Карибе“ се открояваше на фона на останалите хотели. Сградата беше по-стара и измазана с розов гипс. Мег зави по пътеката към хотела и премина под една арка. Портиерът закара колата, а те влязоха в прохладното фоайе на построената в староиспански стил сграда и отидоха на рецепцията.

— Мога ли да разговарям с директора? — запита Кат.

— Той е зает, сеньор. Ще почакате ли няколко минути?

— Ще бъдем в ресторанта с басейна — каза бързо Мег. — Името е мистър Елис. — Обърна се към Кат и каза: — Гладна съм. Нека хапнем по един сандвич, докато чакаме.

Излязоха от фоайето, минаха през една гъсто залесена градина и се качиха по някакви стълби към басейна.

Кат беше приятно изненадан.

— Не очаквах такова нещо в Колумбия — каза той, като гледаше големия басейн и красивите тела наоколо. — Напомня ми басейна в „Бевърли хилс хотел“.

— Колумбия може да бъде много приятна страна — каза Мег. — Този хотел е любимият ми в Картахена. Проектиран е от кубинец веднага след Втората световна война. Мястото е малко като Хавана преди Кастро.

Когато довършваха яденето, към тях се доближи един млад мъж в костюм.

— Моля да ме извините. Мистър Елис? Директорът ще бъде зает за известно време. Казвам се Родригес. Мога ли да ви бъда полезен?

Кат му предложи един стол. Беше готов да говори.

— Мисля, че племенницата ми е била във вашия хотел този месец. Имах кратък телефонен разговор с нея. Връзката беше много лоша и прекъсна. Не можах да се свържа същия ден, а когато най-после успях, ми отговориха, че не е регистрирано такова момиче. Бих желал да я намеря. Майка й се тревожи за нея.

— Как се казва племенницата ви, сеньор? Ще проверя по книгите.

— Името й е Катрин Елис, но мисля, че пътуваше с приятели и може би не се е регистрирала. Ако мога да разбера с кого е пътувала, ще мога да се свържа с нея чрез приятелите й.

Родригес изглеждаше озадачен.

— Това, което искам от вас, е, ако е възможно, да проверите телефонните обаждания за същата дата и да ми кажете от коя стая се е обадила. Беше втори този месец.

Родригес започна да гледа със съмнение.

— Боя се, че това не е редно, сеньор. Ние не разкриваме имената на гостите си на неофициални запитвания. А и на тази дата хотелът беше препълнен и ще трябва да се проверява измежду разговори от над двеста стаи.

Кат записа един номер в тефтерчето си, откъсна листа и го побутна през масата, като покриваше двете стодоларови банкноти.

— Това е номерът, на който е телефонирала. Намира се в Атланта, Джорджия, в Съединените щати. Зная, че искам много, но се надявам, че ще отделите време да проверите обажданията.