Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат си спомняше Бари Хеджър добре. Беше командир на взвод в пехотата, крайно ентусиазиран и праволинеен човек от Морската академия, когото никой от школата за запасни офицери не харесваше.

— Е, не мисля, че тази информация ще ми бъде от голяма полза сега. Какво е другото нещо?

— Другото нещо — каза Бен, — е обаждането по телефона, за което мислиш, че е от Джинкс.

— Какво за него?

— Тоя човек каза, че е било проследено до хотелска стая в Картахена.

— Какво?

— Беше много категоричен. Каза, че е потвърдено, че обаждането е направено от — чу се шумолене на хартия, — от хотел „Карибе“ в Картахена.

Кат придърпа един стол и седна, защото коленете му омекнаха.

— Не зная как може такова нещо да бъде потвърдено — продължаваше Бен, — но заместникът на сенатора каза, че можеш да бъдеш напълно сигурен. Слушай, Кат. Дължа ти извинение. Мислех, че си имал халюцинации, сънувал си или нещо подобно.

Сърцето на Кат биеше ускорено. Мисълта му работеше трескаво. За момент си помисли, че ще припадне.

— Кат? Там ли си?

Кат се съвзе.

— Бен, извинявай. Просто ми беше малко трудно да възприема тази информация.

Бръкна в джоба си, за да намери тефтерчето на Блуи.

— Слушай, Бен. Искам да направиш едно нещо за мен. Много е важно.

— Казвай.

Даде му адреса, където живееха дъщерята на Блуи и бившата му жена.

— Искам потвърждение, че Мариса Холанд е дъщеря на Роналд Холанд и да кажеш на майка й, че Холанд е убит при улично нападение в Колумбия.

— Дадено. Тебе не са те нападали, нали?

— Не. Само Холанд. Помагаше ми да се оправя тук. Още нещо. Искам да й пратиш незабавно десет хиляди долара, а след това да уредиш нещо за бъдещето на детето. Свържи се с моя адвокат и вложете сто хиляди долара в някой тръст. Направи попечители майка й и мен. Искам да бъдеш във връзка с детето. Имаш пълномощията ми. Можеш ли да направиш това веднага? Аз отлагам връщането си след тези новини.

— Готово, Кат. Ще се заема още утре. Нещо друго?

— Това е засега. Ще ти се обадя, когато ми се удаде възможност да проверя хотел „Карибе“. И, Бен! Благодаря ти за новините.

Затвори и се върна на масата.

— Няма да заминавам утре — каза той и обясни това, което току-що беше чул.

Мег се наведе напред и облегна лактите си на масата.

— Познавате ли някой от американските разузнавателни служби? — запита тя.

— Нещо такова. Защо?

— Защото телефонно обаждане като това е нещо, което може да бъде проследено единствено от Агенцията за национална сигурност. Те записват непрекъснато всякакви международни телефонни обаждания.

— Може би така е проследен. Вие казвате, че нямате повече работа в Санта Марта?

— Да. Остава ми само, когато се върна, да монтирам видеолентата и да запиша коментара. Но не е спешно. Още не съм го продала.

— Ще дойдете ли утре с мен в Картахена? Наистина се нуждая от помощта на някой, който познава района.

— Мога ли да дойда като репортер и ако желая да снимам?

— Дадено.

Тя му стисна ръката.

— Договорихме се. Ако мога да ви помогна да я намерите, ще го направя. Аз просто искам да заснема всичко.

Кат си помисли, че цената за помощта й изглеждаше малка. А пък и се радваше, че тя щеше да бъде с него малко повече.

С помощта на Мег Гревил Кат успя да уреди полетен план за Картахена и да получи прогнозата за времето. Зарадван разбра, че времето ще бъде хубаво, защото, въпреки че според подправеното му разрешително можеше да лети по прибори, не искаше да му се налага сляпо кацане.

Премина бавно и внимателно по списъка с инструкциите, както го беше научил Блуи.

— Слушай — каза той на Мег. — Международният език на авиацията е английският, но ако възникнат проблеми, ще ме спасяваш, нали?

— Разбира се. Самата аз не мога да пилотирам, но съм летяла доста часове като пътник в леки самолети в Латинска Америка. Зная формалностите твърде добре.

Кат повика кулата и докладва готовност за излитане. С облекчение чу разрешението на чист английски. Излезе на пистата, като си отбелязваше времето и се радваше, че часовникът му е на мястото си. Премести лоста за газта напред и започна внимателно да следи уреда за скоростта във въздуха. Когато скоростта достигна шестдесет мили, Кат дръпна щурвала към себе си и самолетът се издигна във въздуха. Изкачи се на заявената височина от хиляда и триста метра и се насочи на югоизток, като следеше списъка с инструкциите. Намали мощността на двигателя, зададе курс и включи автопилота и системата за поддържане на височината. Отпусна се малко, защото за момент си представи, че Блуи седи до него и му дава съвети.