Стюарт Уудс - Бялата стока

В портфейла на Блуи Кат намери ученическа снимка на много красиво, дребно и мургаво момиченце. Имаше стотина долара и само няколко листчета хартия с непознати телефонни номера и неразбираеми драсканици. Липсваха кредитните карти и шофьорска книжка. Хвърли всичко, с изключение на снимката, парите и магнума в брезентовата чанта и затвори ципа й. Нямаше нищо, което си струваше да се изпрати обратно в Щатите. Реши да даде всичко на портиера. Върна се в леглото си и заспа.

На вратата се почука плахо. Кат се измъкна от леглото и погледна будилника. Беше рано вечерта и разбра, че е проспал целия следобед. Отиде до вратата.

— Може ли да вляза? — запита Гарсия.

— Разбира се. Седнете. Имахте ли късмет?

Тя седна на канапето в хола, отвори ръката си и му подаде един часовник „Ролекс“.

— Съгласи се за хиляда долара — каза тя.

Кат обърна часовника със затаен дъх и прочете надписа на гърба му — „На Кат и «Катбърд» с любов. Кейти и Джинкс“. Преглътна и запита:

— Разбрахте ли откъде го е взел?

— Да. Откраднал го е от един мъж с превръзка на окото. Това говори ли ви нещо?

— Да, да, говори ми — отговори възбудено Кат. — Има ли представа къде е този човек сега?

— Мъртъв е. Децата са го убили заради часовника. Дванадесет момчета го наобиколили в една уличка и… е, не е първият, а и вашият приятел, Холанд, няма да е последният.

— Момчето знаеше ли нещо за този мъж? Каквото и да е.

— Абсолютно нищо. Пиел в една кръчма, седял близо до тротоара. Видели часовника. Когато станал да си ходи, бил пиян. Те тръгнали след него. Това е.

Кат се отпусна в един стол. Това беше краят на всичко. Щом Педро Пирата е мъртъв, той нямаше какво повече да прави, особено след смъртта на Блуи Холанд. Нямаше сили да продължава. Припомни си гласа от телефона и единствената дума, която той беше казал, но вече не беше сигурен, че това е била Джинкс. Започна това издирване, защото се надяваше — както се надяваше, че и онова момиче от Риохача е Джинкс. Заради ръчния му часовник и безсмислено хрумване беше убит един добър човек. Плачеше му се.

— Сега какво ще правите? — запита Гарсия.

— Отивам си у дома — отговори той уморено. — Боя се, че това е всичко, което можеше да се намери.

— Той вдигна поглед към нея и продължи: — Вие бяхте много добра с мен. Мога ли да направя нещо за вас?

— Да. Можете да ме поканите на вечеря и да ми разкажете всичко. Зная кой сте, мистър Катлидж. Видях надписа на часовника. Навремето четох всичко по този въпрос, но в сравнение със снимките, които видях тогава, сте се променили доста.

— Разбира се, че ще ви поканя на вечеря. Дължа ви много повече от това.

— В такъв случай след един час. На бара при басейна?

— Да, чудесно. Ще се изкъпя и ще направя резервации за пътуване обратно до дома.

Тя излезе, а Кат се обади до администрацията, за да попита за полетите до Маями.

— От Картахена има полет вдругиден, сеньор, а „Истърн Еърлайнс“ летят ежедневно от Богота. Има удобна връзка от Санта Марта утре в десет сутринта.

— Бихте ли ми резервирали билет за полета от Санта Марта? Ако обичате, помолете „Истърн Еърлайнс“ да ми запазят място за самолета от Маями за Атланта, Джорджия?

Реши да остави своя „Чесна“. Може би щеше да намери начин да си го вземе по-късно.

— Разбира се, сеньор.

— Бих искал да се обадя и до Атланта — допълни той и даде номера на Бен.

— Най-рано след час, защото ще трябва да подам заявка на оператора от международните линии.

— Добре. Аз ще бъда в бара при басейна или в ресторанта.

Кат затвори телефона и отиде в банята.

Този път Мег носеше бяла рокля и изглеждаше още по-добре, тъй като бялото на очите й контрастираше изненадващо със загара на кожата.

— Хайде да отидем направо в ресторанта — каза Кат, като я хвана под ръка. — Изведнъж си спомних, че заради случилото се не съм ял нищо от вчера на обяд.

Пое ръката й и я отведе до масата. Установи колко е приятен допирът до хладната й кожа.

След като си поръчаха напитки и вечеря, тя отпи от своето мартини и го постави на масата.

— Преди да ми разкажете какво се случи, трябва аз да ви кажа нещо — каза тя.

— Целият съм в слух.

— Работя като телевизионен журналист на свободна практика. Продавам материалите си на американските телевизионни мрежи. Името ми е Мария Евгения Гарсия-Гревил, но съм известна като Мег Гревил.

— Разбира се — досети се Кат. — Гледал съм някои ваши неща. Мисля, в програмата „Днес“. Беше нещо за партизаните от Централна Америка.