Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да. Принтерът се развали.

— Това е „Кат 1“, нали? Аз ги продавах едно време. Искате ли да го погледна?

— Ще ви бъда много задължен — каза мъжът.

Кат отиде до принтера и отмести капака.

— Имате ли малка отвертка?

— Един момент — отговори радиооператорът. Отиде и започна да рови в едно чекмедже. Вдигна една отвертка и запита: — Тази става ли?

— Идеална е. Трябва ми само една минутка. — Чудеше се как да се отърве от тях за няколко минути.

— Слушай, Том — каза радиооператорът на другия мъж. — Искаш ли да изкараш една двойна смяна? Ще дежуриш от дванадесет до осем тази нощ, а аз — утре вечер. Така и двамата ще спим повече.

— Мислиш ли, че Варгас би имал нещо против?

— Какво ти пука? Стаята ще бъде затворена, пък и той не идва тук посред нощ. Никога не е стъпвал в тази канцелария преди девет и ти знаеш това.

— Добре. Ще те сменя в полунощ. Довиждане.

Кат бръкна с малката отвертка и нагласи прекъсвачите. Затвори капака и каза:

— Нека опитаме.

Изключи принтера и го включи отново. Той заработи с мъркане и печатащата му глава започна да се движи бързо напред-назад по хартията.

— Хей, това е фантастично — каза радиооператорът. — Щях да си изпатя, ако не бях свършил работата тази вечер.

— Няма проблеми. Трябваше само малка настройка. Рядко се случва и навярно никога вече няма да се повтори.

— Слушайте — каза мъжът, — утре в осем сутринта отново съм дежурен. Ще ви взема поялник, ако искате.

— Благодаря. Ще ви бъда задължен. Ще намина да го взема след закуска.

Кат излезе от комуникационната стая с повече информация, отколкото очакваше, премина през фоайето и се върна в трапезарията. Тъкмо сервираха десерта.

— Ти наред ли си? — запита Мег.

— Да. И дори си мисля, че мога да опитам да викна тези войски.

— Как?

— Ще ти обясня по-късно. Точно сега трябва да говоря с Дел.

Някои хора вече напускаха масата и Дел беше между тях.

— Да тръгваме — каза Кат и стана. Последван от Мег, излезе от стаята и успя да се добере до Дел.

— Добре — каза му той. — Ще ти помогна да измъкнеш парите.

— Мога да се оправя и сам — отговори Дел.

— Слушай ме, по дяволите! — прошепна дрезгаво Кат. — Там има само един дежурен и утре сутринта той ще бъде доста сънен. Ще трябва да вляза там в пет сутринта, за да използвам радиоапаратурата, и ще се наложи да обезвредя оператора. Можеш ли да дойдеш по това време?

— Да.

— Добре. Чакай ме в тоалетната във фоайето срещу канцеларията на Варгас в пет сутринта и, за бога, бъди внимателен. Ще има охрана по това време.

Добре.

— Имаш ли пистолет?

— Да.

— Донеси го. Прави сметка да тръгнеш от стаята с радиоапаратурата направо към просеката, където е хеликоптерът.

Дел кимна мълчаливо и се отдалечи в тълпата.

Кат не можеше да заспи. До него Мег дишаше дълбоко, а той гледаше тавана и се отдаде на спомени, които беше отблъсквал с месеци. Припомни си Кейти от времето, когато се прибираше у дома след дванадесет-четиринадесет часов работен ден — тичаше вкъщи, приготвяше вечерята и слушаше ентусиазираните му разкази за работата. Спомни си за Джинкс, която като малко бебе приличаше на кукла, и за злопаметния шестгодишен Дел. Той все още не можеше да разбере този контраст в двете си деца. Джинкс беше такава радост, а Дел такова изпитание. И въпреки всичко той искаше и двамата да бъдат с него и си помисли, че само ако ги измъкне оттук, може би ще има нов шанс за сдобряване с Дел. Естествено, от престоя си тук разбра с какви хора работи Дел.

В четири часа стана, взе един душ и се обръсна. Облече дрехите си за тенис. Не можеше да се отърси от чувството, че това е последният му ден на земята. Имаше толкова неща, които могат да объркат това, което възнамеряваше да прави днес. Малко неща бяха сигурни и се налагаше да импровизира доста често. Направи си кафе и го изпи, като се потеше въпреки климатичната инсталация.

Мег влезе в хола и го стресна.

— Нервен си, а? — запита тя.

— Днес може да бъда убит, Мег.

— Мислих за това. Смятам, че правиш всичко, което е във възможностите ти при тези обстоятелства.

— Може би.

Тя постави ръката си на бузата му.

— Слушай, мисля, че ти постигна страшно много. Започна от нищо и я намери.

— Щях да се откажа да търся Джинкс в Санта Марта, ако не беше ти. Щях да се откажа от всичко останало. Но ти ми помогна да разбера, че в мен е останало нещо, че все още мога да обичам и да давам от себе си. Искам да знаеш, че те обичам.