Стюарт Уудс - Бялата стока

— Ти пилот ли си?

— Да. Съвсем нов. Наскоро получих разрешително. Надявах се вашият човек да ми направи малка демонстрация, но той каза, че едва е кацнал в просеката и няма да може да излети, ако не се разчисти още земя. Очевидно излитането от къса писта не е толкова лесно, колкото изглежда.

— И аз съм чул това — изправи се Принс. — Е, няма да те задържам повече.

Кат също се изправи и като посочи към Джинкс, която все още беше погълната от рисуването, попита:

— Искате ли да поиграем тенис утре сутринта? Вие и вашата приятелка?

— Готово. Осем часа?

— Какво ще кажете за седем? Тук, в джунглата, се събуждам рано.

— Добре — в седем — каза Принс.

Кат последва Варгас към вратата, но спря и се обърна.

— Между другото, ако не мога да си получа пистолета обратно, смятате ли, че ще мога да получа друг? Чул съм доста ужасяващи истории за престъпността в Колумбия.

Принс тръгна към него.

— Мисля, че можем да ти намерим нещо — каза той и се наведе, за да почисти панталона си.

Нещо подтикна Кат да погледне към Джинкс. Тя вече не гледаше през прозореца. Беше се вторачила в него. Направи нещо, от което той онемя. Тя му намигна.

Развълнуван, Кат тръгна след Варгас надолу по стълбите. Джинкс се отърсваше от изолацията си. Той си спомни как, когато беше съвсем малка, тя се учеше да намига с едно око, мъчейки се да държи другото отворено. Оттогава това се беше превърнало в тяхна игричка.

Кат се опита да потисне възбудата си. Тя знаеше кой е той, но дали разбираше какво става? И ако е така, дали ще мълчи до утрешната тениссреща? Знаеше, че ще го стори, ако беше предишната Джинкс. Питаше се дали след всичко, през което е преминала, тя щеше да се върне отново към себе си.

— Трябва да имам целия район от Сейнт Огъстин до Уест Палм бийч — каза ядосан Дел и удари юмрук във водата.

— Успокой се — предупреди го Кат. — Не привличай погледи върху себе си.

Бяха в басейна. Дел се отблъсна и започна да плува. Направи две обиколки и когато се върна, беше задъхан.

— След две години щях да имам толкова пари, че да ми стигнат за цял живот, където и да съм по света.

— Ако живееш толкова дълго — каза Кат. — Слушай, Дел. Нещата стоят така — получаваш някакво образование, намираш си работа, която ти харесва, и ставаш специалист. Основаваш компания или започваш сам, както направихме чичо ти и аз. Отначало изкарваш колкото да свържеш двата края. По-късно, ако си достатъчно добър и имаш късмет, спестяваш малко пари. Може да звучи скучно, но е задоволително.

— За теб може да е така, но не и за мен. Зная, че не го разбираш, но този начин не е достатъчно бърз. Не искам да чакам, докато стана на твоите години. По тази причина трябва да направя това, а и ако се върна без милиона, който донесох тук, моите партньори ще ме взривят.

— Виж, Дел, ще възстановя това, което партньорите ти са загубили. Колко е то? Седемстотин хиляди ли? Ще продам къщата, ако е необходимо.

— А моите триста бона? Да не мислиш, че съм се бъхтел и съм рискувал толкова много, за да ги загубя?

Кат се опита да овладее гнева си.

— Добре — каза той. — Ще възстановя и това. Може да ми трябва малко време, защото не мога да продам фондове на фирмата без съгласието на Бен.

Дел се завъртя към него.

— Слушай! В оная къща има петдесет милиона в брой и аз зная къде са. Намират се в един голям гардероб, скрит зад стената в комуникационната стая. Като влезеш, право напред има един рафт, който се издърпва. Няма хранилище или нещо подобно, просто гардероб. Мисля, че мога да свия четири-пет милиона.

— Знаеш, че на това място има денонощна охрана. С нея как ще се справиш?

— Както е необходимо — каза Дел. — Може би ще имам по-добър шанс, ако ти ми помогнеш.

— Вече ти предложих помощ — настоя Кат. — Като начало да се измъкнеш жив оттук. Освен това да възстановя загубите ти и тези на партньорите ти. Какво още искаш от мен?

— Да ми помогнеш да се добера до парите.

— Не! — отговори бързо Кат. — Ето как ще се развият нещата. По някое време между седем и осем часа утре сутринта ще принудя Принс да дойде с мен до просеката и ще накарам пилота на хеликоптера да ни измъкне. Това е. Ако желаеш, ела там по-рано, но гледай да не те видят. Крий се в храстите, докато дойдем.

Кат се измъкна от басейна, грабна си хавлията и си тръгна. Докато стигне до вилата беше отново изпотен и се наслади на прохладата от климатичната инсталация.

Мег се показа от спалнята.

— Намери ли Дел?