Стюарт Уудс - Бялата стока

— Моля седни, Боб каза Анакондата. Беше вежлив, но хладен.

Седна на дивана с лице към Принс. Варгас се настани до Кат, така че той не можеше да вижда и двамата едновременно.

— Какво мислиш за конференцията? — запита Принс.

— Много съм впечатлен. Изглежда, не сте оставили нищо на случайността.

Принс се усмихна.

— Такъв е стилът ми на работа — никога не оставям нищо на случайността. Нали така, мистър Варгас?

— Точно така — отговори Варгас.

— Сега — запита Принс — можеш ли да ми разкажеш как прекара миналата вечер?

— Вечерях, а след това отидох в дискотеката.

— Сам ли?

— Да. Мис Гарсия беше уморена и искаше да си легне рано.

— А ти какво прави в дискотеката?

— Гледах… представлението.

— Моля, разкажи ми по-подробно. Какво прави от момента на влизането си в дискотеката до момента, в който се върна във вилата си.

Кат пое дълбоко дъх.

— Ами когато дойдох, шоуто вече беше започнало. Стоях и гледах.

— Видя ли Дени?

— Кого?

— Дени, моя… съдружник.

— Нямах удоволствието да се запозная с него — отвърна Кат.

— Разбира се, че не — каза Принс почти на себе си. — Какво друго прави в дискотеката?

Кат вдигна рамене. Изглежда, щеше да е по-добре да се придържа към истината.

— Отидох до тоалетната.

— Колко време прекара там?

— Мисля, че около две минути. Колкото ми бяха необходими.

— Имаше ли още някой в тоалетната?

— Не… впрочем един мъж влезе, когато аз излизах.

— Опиши го, моля те.

— Не му обърнах внимание. Просто на излизане се разминахме.

— Опиши го колкото си спомняш.

— Ами беше млад, по-нисък от мен, с руса, не много дълга коса. Боя се, че не мога да ви кажа повече.

— Говори ли с него?

— Не.

— Какво направи, когато излезе от тоалетната?

— Върнах се в дискотеката и гледах.

— В кой момент на представлението беше това?

— Ами отначало имаше двама мъже и една жена, а след това две жени и един мъж.

— Разговаря ли с някого, докато беше там?

— Не.

— Познаваше ли някого там?

— Беше доста тъмно, мигаха разни светлини. Пък и вниманието ми беше погълнато от шоуто.

Принс се усмихна.

— Да. Разбирам това. Какво прави, когато представлението свърши?

— Не останах до края. Исках да се върна във вилата — каза Кат и успя да се усмихне. — Напуснах малко след като започна втората двойка.

— Притежаваш ли автоматичен пистолет с калибър девет милиметра? — запита Принс.

— До снощи имах „Магнум 357“.

Принс се намръщи.

— Разбира се. Снощният обир във вилата ти. Какво ти липсва?

— Само пистолетът и един транзистор.

— Имаше ли други ценности?

— Да. Предполагам, че крадецът е избягал, когато мис Гарсия се е върнала.

Принс запита Варгас:

— Какви мерки си предприел?

— Персоналът е на разпит — отвърна не много убедително той.

Принс се обърна към Кат.

— Моля да ме извиниш — каза Принс на Кат. — Но разбираш, че всеки, който е бил на дискотеката, трябва да бъде разпитан.

Кат вдигна рамене.

— Ясно ми е. Бих желал да получа пистолета си, когато го намерите.

— А транзистора?

— Мога да си купя транзистор отвсякъде — отвърна Кат, — но не искам да стоя в тази страна без пистолет.

— Разбира се — каза Принс. Обърна се, качи краката си на дивана и намести една възглавница зад гърба си. — Имам още един въпрос към теб и искам изчерпателен отговор.

— Какво ви интересува? — запита Кат.

— Защо мислиш, че името ми е Принс?

Кат вдигна рязко глава.

— Прощавайте, но не се ли казвате така? — запита той, като се стараеше да печели време. Беше сбъркал някъде, но къде? След миг си спомни, че се беше изпуснал пред Варгас, когато докладва за обира.

— Къде чу това име? — настоя Принс.

— На снощния прием. Може и да не съм чул добре.

— От кого?

Кат сбръчка челото си.

— Не познавам този човек. Доколкото си спомням, стоях на бара и чаках напитката си, когато зад мен някой каза: „Анакондата ли? Та няма ли си име?“, а друг отговори: „Да, името му е Принс.“

— Кой беше този човек? — запита Принс.

— Съжалявам, но не зная. Аз дори и не се обърнах, за да го видя. Но той говореше като човек, който е много сигурен в себе си. Беше съвсем категоричен.

Принс гледа известно време Кат, без да проговори. Накрая каза:

— Дочух, че си разглеждал самолети тази сутрин.

— Да. Излязох да потичам и стигнах до тях.

— Задавал си специфични въпроси за един самолет.

— Да. За оня „Моол“. Виждал съм демонстрация с такъв самолет и исках да зная техниката на пилотиране.