Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да. Иска да открадне част от парите, които видяхме онази вечер.

— Господи! Да не е откачил?

— Навярно. Разказах му за намеренията си. Ще го вземем с нас, ако дойде. Повече от това не мога да направя.

— Съвсем прав си. Радвам се, че си достатъчно прозорлив, за да схванеш това.

— Има още нещо — каза той и млъкна.

— Какво?

— Не съм сигурен какво точно, но Джинкс ми намигна, когато бях в апартамента на Принс.

— Намигна ти? Какво означава това?

— Намигахме си по този начин, когато беше малко момиченце. Някаква наша шега. Правехме го, когато никой не ни гледаше.

— Смяташ ли, че тя се съвзема?

— Може би, но това ме тревожи.

— Защо те тревожи? Няма ли да е много по-лесно да я измъкнеш оттук, ако знае коя е и какво правим ние тук?

— Надявам се, но не съм съвсем сигурен. Не зная в каква психическа форма ще бъде в цялата тази бъркотия. Самата ти каза, че в това си състояние тя може и да откаже да дойде с нас.

Мег се приближи до него, застана зад гърба му и започна да масажира раменете му.

— Не се притеснявай толкова. Решил си какво точно да правиш и има реални шансове то да стане. Опитай се да се успокоиш.

Кат въздъхна.

— Има толкова много неща, които могат да се объркат; толкова много нерешени неща, над които нямам контрол.

Телефонът звънна и ги накара да подскочат. Кат вдигна слушалката.

— Мистър Елис, обажда се Варгас. Бихте ли дошли в канцеларията ми? Намерихме крадеца.

Кат затвори телефона.

— Варгас. Казва, че са намерили крадеца.

— Може би ще си получиш транзистора.

— Господи! Надявам се на това.

Облече някакви дрехи и отиде бързо в голямата къща. В канцеларията на Варгас нямаше никой. Кат влезе в комуникационната стая. Вътре беше дежурният.

— Виждали ли сте Варгас?

— Беше тук преди минута — отговори мъжът. — Сигурно е до кенефа.

Кат огледа радиооборудването. Упътването за принтера със снимката му все още се намираше на рафта, където го беше поставил. Изведнъж видя нещо, което не беше забелязал дотогава — едно малко радио „Кинг“. Същата марка като радиото в неговия самолет. Кат посочи към него.

— Разговаряте ли със самолети?

— Само с хеликоптера, който ви докара, и можем да го достигаме само на няколко мили. Антената ни не е нависоко, а той лети ниско.

— А с кого разговаряте по високочестотното радио?

— С когото си пожелаем — отговори мъжът, — Обаждаме се на някой от операторите на системи за морска комуникация, в зависимост от времето на деня, атмосферните смущения и така нататък. Даваме му номер на банкова сметка и той ни позволява да се свържем с когото си пожелаем по целия свят. — Той вдигна поглед към Кат и каза: — Трябва да имате разрешение от Анакондата или от мистър Варгас.

— О, не искам да се обаждам. Просто се питах как работи тази система.

— Мистър Елис?

Кат подскочи. Зад него се намираше Варгас.

— Имам нещо за вас — каза му Варгас и се върна в канцеларията си.

Кат го последва.

— Хванали сте крадеца?

— Да. Един работник от кухнята на дискотеката. Той е извършил и убийството. Разчистихме си сметките с него.

Кат не се опитваше да разбере какво означава това.

— Намерихте ли пистолета ми?

Варгас отвори едно чекмедже и постави магнума на бюрото.

— Намерихме го, но ще го задържа до края на конференцията. Ще ви го върнем, преди да се разделим.

— Добре — отговори Кат и се отправи към вратата, надявайки се, че ще стане въпрос и за транзистора.

— О! — каза Варгас.

Кат се обърна.

— Какво има?

— Намерихме и това. — Варгас постави транзистора на масата.

— А, добре. Благодаря ви — усмихна се Кат.

Взе транзистора и излезе от канцеларията, като усещаше на гърба си очите на Варгас. Надяваше се, че не е накарал някой от специалистите си по комуникация да го провери.

На връщане се постара да не гледа в транзистора, но веднага щом влезе в стаята го проучи внимателно. В кутията имаше голяма вдлъбнатина. Завъртя копчето, но радиото не заработи. Трябваше да се чуват атмосферни смущения.

— Работи ли? — запита Мег.

— Не. Случайно да имаш малка отвертка?

— Не.

Кат помисли малко.

— Ами несесер за нокти?

— Разбира се.

Мег отиде в спалнята и се върна с една малка кожена чантичка.

Кат измъкна една от малките пилички и започна да развива болтчетата на транзистора. Той беше натъпкан с електронни части, повечето от които му бяха познати.

— Можеш ли да го поправиш? Ти си инженер, нали?

— Мога, но преди да го поправя, трябва да разбера какво му е. Дотук всичко изглежда нормално.