Стюарт Уудс - Бялата стока

— Не се безпокой — отговори Дел.

Кат постави ръцете си на рамената на Дел.

— Ще се безпокоя, докато не се измъкнем оттук. Пилотът трябва да бъде там към осем. Ще се опитам да дойда по това време. Ти се крий в храстите и чакай.

— Добре, тате.

Дел не го беше наричал така от доста време. Кат искаше да говори още, но избута сина си през вратата и му махна за довиждане. Видя го как изчезва в тъмнината, след което се обърна и отиде в комуникационната стая. Изключи транзистора и взе микрофона на едновълновия апарат. Честотата беше настроена, но апаратът не беше включен. Натисна бутона за захранването и започна да чака с нетърпение апаратът да загрее. Не след дълго се дочу пукот от атмосферни смущения. Кат намали силата на звука и взе чифт слушалки, като изключи високоговорителя.

— Морски оператор, морски оператор, морски оператор — каза той в микрофона. До него достигна далечен шум от неразбираеми гласове, но никой не му отговори. Кат провери честотата отново. Знаеше я наизуст от обажданията си от „Катбърд“.

— Морски оператор, морски оператор, морски оператор — повтори той, но не получи отговор.

Кат седя пред апарата в продължение на половин час, като се опитваше да се свърже, но безуспешно. Потърси из стаята списък на морските радиооператори, но не намери такъв. От прозореца се виждаше, че небето започва да просветлява. Кат превключи на честота 2182 — честотата на международния авариен канал.

— Мейдей, мейдей, мейдей 35 35 Mayday — международен сигнал за авария, SOS по морза. — Б.пр. — каза той в микрофона. — Чува ли ме някой?

Отпусна бутона и започна да чака. Не получи отговор. Атлантическият океан трябва да е пълен с търговски кораби, които трябва да подслушват тази честота, но е рано сутрин и никой не го прави. Опитваше отново и отново. Целият свят ли беше заспал? След малко щеше да настъпи денят.

Изведнъж някой мина край прозореца. Кат видя само една фигура. Дочу превъртането на ключ в ключалката на предната врата и шум от отварянето й. Долови стъпки по мраморния под на фоайето и един глас го стресна:

— Хей, ти вътре? Жив ли си?

— Всичко е наред — викна Кат в отговор.

— Ще ти донеса малко кафе веднага, щом стане готово.

— Благодаря — отвърна Кат.

Стъпките се отдалечиха, чу се шум от отваряне на врата в другия край на фоайето. Кат знаеше, че времето му свършва. Реши да опита за последен път. Протегна ръка и включи авиационното радио на честота 121.5 — аварийната честота за самолети.

— Мейдей, мейдей, мейдей — каза той в микрофона. Почака тридесет секунди и повтори повика. Изведнъж се обади един удивително ясен глас със силен акцент.

— Тук „Авианика 401“ до самолет, викащ за помощ. Какво е разположението ви?

Сърцето на Кат подскочи.

— Намирам се на земята на около сто четиридесет и пет морски мили на североизток от Летиция, на радиал „нула-едно-нула“. Чувате ли ме?

— Чувам „едно-четири-пет морски мили от Летиция, нула-едно-нула“ радиал. Вярно ли е.

— Да.

— Какъв е проблемът ви? Разбихте ли се?

— Да. Разбих се, но аз и тримата ми пътници са живи. Можете ли да предадете съобщение до Богота от мен?

— Да. На път съм от Буенос Айрес за Богота и ще пристигна след час и петдесет минути. — Гласът отслабваше. Очевидно идваше от бърз реактивен самолет.

— Можете ли да излъчвате до Богота?

— Да. Ще помоля за издирване.

— Не, чуйте. Не искам издирване. Помолете Богота да телефонира до американското посолство и да се свърже с дежурния офицер. Чувате ли ме?

— Предаването ви е нарушено. Казвате да се обадя до американското посолство?

— Да — каза Кат, като говореше колкото може по-бързо. — Помолете ги да се свържат с Бари Хеджър. Това е „Хотел, Ехо, Делта, Желязо, Ъгъл, Ромео“. Разбирате ли ме?

— Повторете. Не ви разбрах.

Кат повтори с надеждата, че пилотът ще разбере какво му казваше.

— Кажете му да се свърже с Хеджър, където и да е той — повтарям, където и да е, и да му даде тези позиции. Изключителна спешност. Името ми е Кат. „Кола, Алфа, Танго“. Разбирате ли?

Отговори неразбираем глас. Кат можеше да разбере почти всяка четвърта дума.

— Оставям ключа отворен на честоти 121.5 и 2182. Край — каза Кат, като се молеше пилотът да го чува.

Попи потта по челото си и потърси изолационната лента. Залепи клавиша на авиационното радио в долно положение. Направи същото и с високочестотния апарат. Увеличи силата на говора докрай и включи „Зенита“. Един говорител съобщаваше, че слуша „Гласът на Америка“. С още едно парче лента фиксира двата микрофона зад „Зенита“, където не се виждаха. За известно време никой няма да може да използва аварийните честоти, а всеки, който се настроеше на тях, щеше да чуе един хубав концерт на Каунт Бейси. Това трябва да е достатъчно на колумбийските войски, за да намерят мястото, ако имат подходящо оборудване. Господи! Има толкова много „ако“!