Стюарт Уудс - Бялата стока

— Днес не се шегувате — извика Кат.

Той не отговори, а повтори същия удар. Кат си пое дълбоко дъх и се опита да се концентрира, но това не беше лесно, защото мислеше за Джинкс и Мег. Принс спечели първата игра на нула. Размениха си полетата и Кат игра сервис. Принс улови топката, но тя отиде встрани. Кат спечели следващата игра с четиридесет на петнадесет.

Играта ставаше все по-жестока, а Кат — все по-нервен. Чувстваше, че за Принс това беше много повече от обикновена игра. Същото установи и за себе си. Той искаше да го унижи, но не можеше да се концентрира. Опита се да се отърси от всичко останало, но не можа. Мег я нямаше вече колко минути — пет, десет?

Играха още десет минути. Кат пращаше топката в ъглите, за да измори Принс, но той беше в добра форма. Започна да начупва играта; удряше къси топки, когато Принс очакваше дълги удари и се намираше в задната част на полето. По лицето на противника му личеше явно раздразнение.

Резултатът беше пет на три и само една точка делеше Кат от победата. Погледна часовника си — беше почти седем и тридесет. Вдигна поглед и видя Мег и Джинкс. Имаха достатъчно време. С джипа на Принс ще могат да стигнат до хеликоптера много преди осем. Но за тенис му оставаха още една-две минути.

Въздъхна и изпрати топката право към Принс. Той я улучи, лифтира я и продължи да се движи към мрежата. Кат изтича да посрещне топката и реши какво да направи. Застана в средата на корта и се приготви за удар срещу Принс, който стоеше безпомощен до мрежата. Замахна с всичка сила и пропускайки топката, хвърли алуминиевата си ракета към главата на Принс.

Улучи го право в лицето и той се свлече с кратък вик.

Кат прескочи мрежата и отиде до него. Принс беше на колене, плюеше кръв и издаваше гневни звуци.

— Вярвам, че това е спечелен сет, игра и мач, копеле гадно — каза Кат и го ритна силно в бъбрека. Той извика и се преметна. Ритна го отново.

— Ще ти кажа нещо, Стан. Така не съм се забавлявал на никой тенискорт.

Принс се беше изправил на едно коляно и Кат го удари в лицето с всичка сила. Той се строполи като чувал с картофи, изпищя и започна да се търкаля по земята.

— Леко, Кат — извика Мег от джипа. — Ще ни трябва.

Кат хвана Принс за опашката и го завлече до павилиона. Изправи го и го бутна на един стол, като едва се контролираше. Гневът и омразата, които дълго време беше потискал, сега кипнаха, но трябваше да се владее и да не го убие, докато имаха нужда от него.

— Хайде, Кат! — извика Мег.

Той погледна часовника си. Новият оператор може би идва на смяна. Мег се беше забавила с Джинкс. Кат хвърли една хавлия към Принс.

— Избърши се, Стан.

Той попи кръвта от разбитата си уста.

— Ще гледам как умираш заради това, което направи — каза Принс. Гневът му надделя над болката.

Кат нахлузи кобура, облече сакото си и извади пистолета със заглушителя.

— Не, Стан. Няма да имаш тази възможност. И преди края на деня ще разбереш, че си сбъркал много, като си изоставил миенето на коли — каза Кат и отпусна пистолета.

— Ти откъде знаеш това? Кой си ти, дявол те взел?

— Казвам се Катлидж. Говори ли ти нещо?

Принс изглеждаше озадачен.

— Но кой… — понечи да запита и спря. Беше се досетил.

— Точно така — каза му Кат. — Аз съм баща й.

Анакондата се впита да избяга, но Кат изстреля един куршум на корта пред него и той спря. Пистолетът беше издал само един пуфкащ звук.

— В пълнителя има още четиринадесет. С удоволствие ще ги забия в главата ти, ако отново се опиташ да направиш това. Вярваш ли ми?

Принс кимна.

— Добре. Хайде да се качим в джипа. Знай, че седя точно зад тебе.

Принс, който все още попиваше кръвта от устата си, тръгна към джипа. Кат му нареди:

— На предната седалка до шофьора! Мег, ти карай! Джинкс ще седне отзад при мен.

Кат се настани на задната седалка, а Джинкс седна до него. Изглеждаше уморена и болнава.

— Наистина ли си ти? — запита тя със съмнение.

— Наистина, котенце. Ти добре ли си? — отговори Кат с разтреперан глас.

Джинкс замахна и му зашлеви силна плесница през лицето.

— Кучи син! — каза тя. — Къде беше, дявол да те вземе?

Предното стъкло на джипа беше свалено напред върху капака на двигателя и от насрещния вятър Кат се чувстваше добре.

— Карай с нормална скорост — каза той на Мег и отпусна яката на Принс, която беше стиснал здраво. — Ако се мръднеш или кажеш нещо на някого без мое разрешение, ще те застрелям през облегалката. Разбра ли?