Стюарт Уудс - Бялата стока

„Ще се дръпне от пътя — казваше си Кат. — Няма да се блъсне в нас.“ Скоростомерът показваше тридесет мили — не бяха достатъчно. Нямаше да може да излети. Необходими му бяха четиридесет.

Изведнъж Принс погледна право нагоре. Вече не обръщаше внимание на самолета. Щеше да се удари в него. В същия миг, на няколко метра вдясно от джипа, земята експлодира. От самолета го деляха няколко метра.

Инстинктивно Кат дръпна рязко щурвала към себе, си и малкият самолет се отлепи от земята. Кат усети две кратки раздрусвания. Нещо се удари в предното стъкло и то почервеня. Кат разбра, че, това е главата на Принс. Земята под него беше осеяна със стодоларови банкноти. Самолетът се разтърси от неконтролируеми вибрации.

Кат погледна скоростомера — само тридесет и пет мили. Бутна щурвала напред и изравни самолета, гледайки през страничното стъкло, за да се ориентира. Нямаше представа колко далеч бяха дърветата пред него. Скоростомерът показа четиридесет мили. Кат дръпна щурвала към себе си и в същото време изтегли лоста за клапите докрай. Самолетът вирна нос към небето и той се почувства като в някаква ракета.

Преди да успеят да наберат достатъчно височина, нещо разтърси силно самолета и носът му се наведе отново напред. Кат погледна назад и това, което видя, го накара да се вцепени. Колесникът се беше ударил във върха на едно дърво, от което носът на самолета се беше навел и сега те буквално се плъзгаха по върховете на дърветата. Кат повдигна носа, но самолетът отново се разтърси.

— Кат! — изкрещя Мег. — Един хеликоптер стреля по нас!

Кат си помисли, че това е невъзможно. Хеликоптерът на Принс беше експлодирал. Видя пред себе си една сянка върху дърветата и в следващия момент покрай тях се стрелна голям хеликоптер с две перки и зави рязко вляво. Обръщаха се за ново нападение. Кат зави вдясно. Дръпна щурвала, за да се задържи над дърветата и прибра клапите, за да набере скорост. Газта все още беше отворена, самолетът вибрираше силно и Кат имаше усещането, че ще се разпадне. Предполагаше, че витлото се е огънало при обезглавяването на Принс.

Задържа се ниско над дърветата и зави рязко наляво, поглеждайки назад, за да види къде е хеликоптерът. Намираше се точно зад него. Кат забеляза и други хеликоптери, които изчезваха под дърветата при просеката. Зави надясно и почти изправи самолета на крилото му. Когато отново го изравни, зави наляво и потърси с поглед хеликоптера. Той летеше в обратна посока, към лагера на Принс, откъдето се издигаха стълбове дим.

— Колумбийските войски! — извика Кат. — Намериха мястото!

Насочи самолета надясно и като провери компаса, полетя на юг. Вятърът беше издухал кръвта от по-голямата част на предното стъкло и въпреки че по него все още имаше полепнали стодоларови банкноти, Кат можеше да вижда сравнително добре.

Намали газта. Искаше да се отърве от вибрациите, защото самолетът щеше да се разпадне. Намали налягането в смукателния колектор от пълна газ на двадесет инча. Все още имаше вибрации, но не бяха толкова силни.

— Къде отиваме? — запита Мег.

— Не можем да се върнем там — отговори Кат. — Не знаят кой е в този самолет и ще ни взривят. Ще карам към Амазонка. На стотици мили наоколо има само джунгла и това е единственото място, където можем да кацнем.

Доколкото можа, насочи самолета по курса и погледна към горивомера, според който имаше по-малко от четвърт във всеки резервоар. Колко ли далеч беше Амазонка? Реши, че са около сто и четиридесет морски мили. Летяха със скорост сто и десет мили в час. Следователно, им трябваше малко повече от един час. Отпусна щурвала и изкачи самолета на триста метра. Не искаше да се издига много високо, за да не привлече вниманието на някой хеликоптер от колумбийската армия, но му трябваше височина за безмоторно летене в случай, че горивото се свърши.

Ако лети право на юг, ще достигне река Амазонка. Мислеше, че това е по-добре, отколкото да тръгне към Летиция, която се намираше на запад, а можеше и да не я намери. Ще открие реката, ще завие надясно и ще я следва до града. Беше достатъчно просто, стига да има гориво. Ако се свършеше, щеше да се наложи да кацне, но единственото място оставаха върховете на дърветата.

— Успях да взема това — каза Мег и вдигна брезентовия сак.

Кат се засмя силно.

— Страхотна си! Може да ни трябват пари за пътни разноски!

Джинкс ги гледаше така, сякаш ги смяташе за луди.

— Тате, кога се научи да караш самолет?

Кат се обърна към нея и отново се засмя.