Стюарт Уудс - Бялата стока

— Ще ти разкажа всичко по-нататък, детето ми! А сега си сложете коланите! Може да не ни стигне горивото.

Жените се подчиниха.

Кат се поотпусна малко. Не можеше да повярва, че са живи. Но все още не се бяха измъкнали. Помисли си за Дел и на гърлото му застана една буца. Питаше се как ли щяха да изглеждат нещата, ако синът му се беше добрал до самолета — дали щяха да бъдат различни, по-добри? Никога нямаше да узнае това. Спомни си Блуи Холанд. Ще трябва да разкаже на Джинкс за него и дъщеричката му. Той беше загинал, защото искаше да му помогне да я намери. Замисли се и за Мег, която седеше до него, но реши да отложи този въпрос за по-късно.

Кат погледна часовника си. Летяха вече час и седем минути. Гледаше напрегнато напред — стори му се, че вижда една кафява ивица, прорязваща джунглата. Двигателят заработи неравномерно. „Карай направо и не се отклонявай — помисли си Кат. — Измъкни всичко от горивото.“ Двигателят пак започна да прекъсва. Нямаше да стигнат до Летиция, но може би ще се доберат до реката. Ето я там. Може би е на осем или девет мили? Двигателят спря за миг и заработи отново. Кат провери висотомера — намираха се на височина триста метра. Какъв ли е коефициентът на безмоторния полет? Не беше ли две мили за всеки триста мили височина? Такъв е за „Чесна“. Колесникът на този самолет не се прибира и създава по-голямо съпротивление. Със сигурност няма да може да лети колкото „Чесна“.

Кат се обърна към двете жени.

— Слушайте! Нямаме почти никакво гориво. Ще се опитам да достигна до реката и ако стане, ще трябва да кацнем в нея. Вероятно ще се преобърнем, когато колесникът се удари във водата, и затова трябва да затегнете коланите. Тъй като резервоарите са почти празни, сигурно самолетът ще плува поне за известно време. Изчакайте, докато спрем да се движим, а след това се разкопчайте и се измъквайте. Ясно ли ви е?

Мег и Джинкс се съгласиха мълчаливо.

Кат погледна към реката. Намираха се само на две мили от нея. Може би ще се доберат. Двигателят прекъсна няколко пъти и спря. Кат дръпна щурвала към себе си и намали скоростта. За „Чесна“ най-добрата скорост за безмоторно летене е осемдесет мили. За този самолет може би е малко по-ниска. Отново погледна към реката и видя един малък пътнически параход, който плаваше към Летиция. Насочи самолета към него.

Когато преминаха над брега, все още имаха височина от сто метра. Кат направи ляв завой и започна да лети срещу течението на реката. Стрелнаха се на около двеста метра вляво от парахода. Тук реката беше широка около пет мили. Кат се обърна към Мег и Джинкс. И двете бяха вперили широко отворените си очи в препускащата срещу тях кафява вода.

Кат хвана лоста и отпусна клапите на двадесет градуса. Самолетът летя още малко и забави скоростта си. На около пет метра от водата отпусна клапите докрай и хвана щурвала с двете си ръце. Предполагаше, че се движат с тридесет и пет или четиридесет мили в час. Повдигна носа нагоре, за да убие скоростта и го държа така, докато сирената за минималната скорост се включи. Изравни самолета, а сирената продължаваше да вие. Намираха се пред срив. Когато почти докосваха водата, Кат дръпна щурвала към себе си. Носът се повдигна леко и опашката се удари във водата. След секунда носът падна, последва силен удар, всичко се обърна с краката нагоре. Кат не чуваше нищо друго, освен шум от течаща вода.

— Добре ли сте?

Чуха се два положителни отговора. Подпря се с ръка на тавана и разкопча колана си, след което помогна и на Джинкс да стори същото. Мег се беше освободила и отваряше вратата. Благодарение на високото разположение на крилете самолетът плаваше, без да се пълни с вода. Кат помогна на Джинкс да излезе през вратата, грабна брезентовия сак и се измъкна от своята страна.

Стояха на крилете и се оглеждаха. Движеха се по течението, брегът се намираше на стотина метра и дърветата преминаваха бавно покрай тях. Кат погледна нагоре по реката и видя как параходът завиваше, за да се върне при тях.

— Хей, Кат!

Беше гласът на Джинкс. Звучеше съвсем както преди.

Кат я погледна през корпуса. Помисли си, че изглеждат нелепо — застанали върху крилете на един обърнат самолет в средата на река Амазонка, с екипи за тенис.

— Какво има? — отговори той.

— За такова пилотиране можеш да си загубиш разрешителното.

Кат избухна в смях.

— Шегуваш ли се? Какво разрешително?

Кат приготвяше сандвич в кухнята, когато домофонът иззвъня. Обаждаше се охраната от портала.