Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да. — Дел вдигна един пистолет 38-ми калибър с тъпо дуло.

— Остави на мен да стрелям. Имам заглушител. Ти насочвай пистолета, но не стреляй. Ще събудим всички.

— Добре. Кой ще влезе пръв?

— Аз. Дежурният ме видя снощи. Оправих му принтера. Ще ме познае. — Въздъхна и каза: — Да тръгваме.

Кат огледа фоайето и излезе. Тръгна на пръсти към канцеларията на Варгас. Когато стигна до вратата, махна с ръка на Дел да почака и влезе в комуникационната стая. Блъсна се в радиооператора, който тъкмо излизаше.

Мъжът подскочи.

— Кой си ти, по дяволите? — запита той. — Какво правиш тук?

Музиката идваше от един транзистор „Зенит Трансокеаник“, който се намираше на рафта над радиооборудването.

— Спокойно — каза Кат. — И ти ме изплаши. — Беше забравил колко голям е мъжът. — Аз бях тук снощи и ти оправих принтера. Не помниш ли? Искам да се обадя до банката си в Швейцария.

Мъжът се поуспокои, но все още се съмняваше.

— В пет часа сутринта?

— В Швейцария е единадесет — отвърна Кат.

— Трябва да имате разрешение от Анакондата или Варгас. По дяволите, как влязохте в къщата?

— Предната врата е отворена. Имам разрешението на Анакондата. Трябва да преведа пари в банковата му сметка в Кали.

— Никой не ми е казвал нищо — запъна се операторът.

— Анакондата е трябвало да ти каже. Ако не разпоредя да изпратят парите преди дванадесет часа швейцарско време, те няма да стигнат в Кали днес.

Мъжът се колебаеше.

— Не зная.

— Ако искаш, ще събудим Анакондата и ще го питаме.

— Господи! Не.

— Виж сега. Ти се обади и подслушвай. Трябва само да им дам номера на моята сметка и на сметката в Кали, както и да им съобщя сумата — един милион долара.

— Не донесе ли парите със себе си?

— Имаше едно недоразумение.

Операторът се почеса по главата.

— Е, добре. На кого искаш да се обадиш? — Обърна стола към едновълновия апарат.

— „Кредит Суис“ в Цюрих. Помоли да наберат номера. Чрез кого се свързвате толкова рано?

— Ню Йорк — каза човекът, като завъртя едно копче, за да зададе честотата. — Ще стане много по-бързо, ако можете да си спомните номера.

Кат хвана пистолета за цевта и го стовари върху тила на оператора. Той изохка и падна от стола, но се подпря на коляното си. Все още беше в съзнание. Изохка още веднъж, а след това се извъртя и грабна дясната ръка на Кат, като започна да я извива. Кат, учуден, че мъжът все още беше в съзнание, също коленичи. Хвана пистолета с лявата си ръка и се опита да го удари отново, но операторът блокира удара му и хвана пистолета. И двамата бяха на колене. Това беше изпитание на силите и Кат губеше. Дел се появи на вратата и видя какво става. Изтича и опря пистолета в главата на оператора, но той не му обърна внимание.

— Удари го! — изръмжа Кат.

Дел замахна и удари оператора с пистолета по главата. Той изохка отново, но продължи да се бори. Дел остави пистолета, замахна и го удари с две ръце по врата, от което той пусна Кат и падна напред върху ръцете си. Дел го удари още веднъж и той се свлече на пода.

— Господи! — каза Кат задъхан. — Не е като във филмите, нали?

— Да го вържем, преди да се е съвзел.

Кат започна да търси нещо за връзване. Отвори едно чекмедже и намери дебела ролка изолационна лента.

— Това ще свърши работа — каза той.

Дел изви ръцете на оператора, а Кат ги върза здраво с дебелата петсантиметрова лента. След това върза краката и омота главата му, като запуши устата и закри очите и ушите му. Накрая обви тялото на човека, като стегна ръцете към гърба му.

— Това трябва да е достатъчно — каза Дел. — Какво ще го правим? Скоро ще се съвземе.

Кат отиде до етажерката с книги, намери дръжката и я отвори. Помогна на Дел да издърпат оператора в килера. Малката стая беше пълна с брезентови торби и те натрупаха няколко върху него.

— Когато започнат да го търсят, ние ще сме изчезнали.

— Ето това търся — каза Дел, като разтвори една от торбите. — Колко мислиш, че има тук?

— Като гледам, може би са четири милиона, може би — пет. Аз имам два милиона в един голям куфар.

Дел метна чувала на рамото си.

— Добре. Сега съм доволен. Къде е Джинкс?

— Принс ще я доведе на тенискорта в седем часа, а оттам аз и Мег ще я вземем. Ти излез оттук и иди при хеликоптера, а аз ще опитам да се свържа по радиото с едно място.

— Ще се справиш ли сам? Мога ли да ти помогна с нещо?

Кат се засмя.

— Знаеш ли? За първи път от доста време вършим нещо заедно.

Дел също се засмя.

— Хайде, ще те изпратя до вратата — каза Кат и излезе от стаята. Отиде до вратата във фоайето и я отвори. Огледа се в тъмнината и се обърна към Дел: — Изглежда чисто. Бъди внимателен. Когато идвах, видях един часови на верандата.