Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Тя дойде тук преди около година с великолепни отзиви. Веднага разбрах, че е победителка, истинска находка за агента. Може би не чак онова, което французите наричат top du top des models 8 8 Връх на моделите (фр.). — Б.пр. , но все пак висша класа. С много труд и усилия си беше пробила път по обичайния маршрут Италия, Франция, Ню Йорк. А наистина й потръгна, когато циците пак излязоха на мода.

— Че кога не са били?

— В нея имаше всичко необходимо. Чувал ли си израза „скули като акули“?

— Не помня да са го споменавали в кварталната кръчма — признах аз.

— Е, все едно, че за Криси са го измислили. Тънък прав нос, безупречен тен, дълги крака и фантастични рамене. За модния подиум трябват хубави рамене, иначе дрехите стават пълен боклук. Има изразително лице, страхотна коса и може да изглежда ту мършава и суперизтънчена, ту като обикновено калифорнийско момиче на плажа — каквото поиска клиентът. Тялото й е съвършено, всичко точно по мярка, но с това могат да се похвалят много момичета. Има обаче и още нещо, което е трудно за описание, някаква искра, пламваща пред обектива, някаква енергия, която те кара да гледаш. Най-добрите модели кипят от живот дори когато стоят неподвижни. Не са пасивни, освен ако снимките го налагат. Разбираш ли, Джейк?

— Нито дума.

Той прелисти албума. Криси по бански костюм и обувки с висок ток; Криси с раирана копринена блуза и минипола; Криси с дълга вечерна рокля. После две черно-бели художествени фотографии, направени сред гора. През листата прозираха слънчеви лъчи, голата Криси лежеше върху паднал дънер и срамежливо повдигаше едното коляно, за да прикрие слабините си, а двете ръце висяха над гърдите, без да ги закриват напълно.

— Из Европа й се носеше славата на доста опърничава, но за нашия занаят това е в реда на нещата. Казваха, че можела да купонясва цяла нощ, а в осем сутринта да се яви на снимки съвсем свежа. Приемала работата сериозно. Често побъркват целия снимачен екип — осветителите, гримьорките, гардеробиерките и тъй нататък. Всичко трябвало да е идеално, а знаеш, че никога не става така. Във Франция и лепнали прякора Casse-Couille, превежда се горе-долу като „Трошачка на топки“.

Ръсти плъзна пръсти през дългата си коса и леко подръпна конската опашка отзад.

— Когато се върна, аз и уредих една реклама по националната телевизионна мрежа. За чай с лед. Беше по бяло костюмче за тенис и още преди да си е допила чая, всеки американски мъж искаше да я изчука, да се ожени за нея или да я осинови. От рекламата капнаха към сто и петдесет бона. По-късно направи и някои международни клипове в Латинска Америка и Далечния изток, доста се занимаваше с мода, по пет хилядарки на ден за каталожни снимки, често я фотографираха за различни списания. Само едно й е лошото, не ще да се чука с мен.

— Значи не само талантлива, но и умна — казах аз.

— Да бе, като го спомена, наистина й сече пипето. Не като на повечето моделки. Знаеш ли какво казват, ако чуят, че някоя манекенка има половин мозък?

— Не, но май сега ще науча.

— Много й е.

— Брадат виц, Ръсти. И злобен.

— А знаеш ли какво казва манекенка, когато се чука?

— Какво?

— Хей, момчета, всичките ли сте от един отбор?

— Ръсти, понякога имам чувството, че душевното ти развитие е спряло някъде около двайсет и втората година.

— Хубава година беше. Тъкмо навлизах в професионалния футбол. По една мацка във всеки град, където гостувахме, и две в Балтимор.

— Обвинението няма повече въпроси.

Ръсти остави албума и пристъпи до прозореца. Лепна око на обектива и завъртя настройката.

— Криси се различава от повечето момичета, защото е израснала в богато семейство. Другите идват от ферми из Средния Запад или от бедняшките квартали на Джорджия. На шестнайсет години заминават за Ню Йорк или Милано и през следващите десет години забранят що е книга.

— А пък ти си същински Гутенберг.

— Кой?

— Няма значение. Та, какво казваше?

Той се замисли. Майката и дъщерите бяха изчезнали от съседната зала. В коридора някаква служителка гледаше как една манекенка стъпва върху медицински кантар. Сцената ми напомните претегляне на жокей, само че девойката беше поне с една педя по-висока и не носеше седло. Стори ми се изящна, дори малко слабичка, но служителката надраска нещо в бележника си и произнесе беззвучно: килограм и половина с тъй зловеща физиономия, сякаш за тая работа се полагаше доживотен затвор.

Най-сетне Ръсти се обади:

— Казвах, че Криси имаше всички предимства. Знаеш ли кой е Хари Бърнхард?