Пол Ливайн - Блондинка от Маями

Когато не му се налагало да подрязва живите плетове или да смени счупени керемиди, Хари отивал да кара сърф на близкия плаж. На същото място младата, стройна Емили играела волейбол и пиела коктейли с богатите си приятелчета от Палм Бийч. Бунтарка по душа, Емили изненадала всички, като избягала с Хари в Джорджия, където двамата се венчали.

Цяла година живели в една ловна хижа, докато накрая Флаглър им простил, предложил на Хари работа и основал за Емили попечителски фонд, който щял да я направи много богата млада жена. После проявил добрия вкус да се спомине от спонтанен аневризъм на аортата, оставяйки Хари да управлява имотите, завещани на Емили.

След шест години брак и три спонтанни аборта най-сетне се родила Кристина. Тя останала единствено дете, или поне така изглеждало, цели осем години. Но ето че един ден Хари довел изненада в лицето на Гай Бърнхард — начумерен седемнайсетгодишен младеж, рожба на случайна любовна нощ от времето, когато самият Хари още бил почти дете. Не се знаело какво е станало с майка му. Едни казвали, че била избягала, други — че е в психиатрична болница. Така или иначе, Гай наследил някогашното място на баща си като общ работник в имението и като не съвсем официален роднина.

— Щастливо ли беше детството ти? — попитах аз.

Криси ме огледа със загадъчна усмивка, преди да отговори.

— Така си го спомнях. Аз бях ангелчето на татко и той ме глезеше. Получавах всичко, което желаех. Струваше ми се, че Гай го смущава, че му навява лоши спомени — кой е и откъде идва. Не бяха много близки, а и как да бъдат? Докато се срещнат за пръв път, Гай вече беше пораснал. Естествено, с годините отношенията им се промениха. Татко въведе Гай в бизнеса, накара го да започне от дъното, заставяше го да рине лайната в буквален и преносен смисъл, с две думи да мине по същия път като него. Но Гай се е метнал на татко. Търпелив е и не се бои от тежък труд. Трябваха му цели двайсет години, но сега почти всичко е в неговите ръце.

— А майка ти?

— Беше тъй красива и елегантна. Исках да приличам на нея, докато не навлязох в бунтарския период. На дванайсет години пиех и взимах наркотици. Когато навърших тринайсет, мама почина.

— Съжалявам.

— Беше толкова млада. Винаги е имала крехко здраве, а пиеше твърде много, особено през последните две-три години. Беше самота, нещастна жена.

— Значи те е отгледат баща ти?

— Опита се. Като хлапачка бях много дива и това ужасяваше татко. Ако можеше, би ме държат под ключ в стаята.

На вратата се почука. Криси посегна и стисна ръката ми.

— Свърши ли времето? Не искам да си отиваш.

Обгърнах ръката и с длани.

— Успокой се. Времето свършва само във филмите. Аз съм твой адвокат и мога да стоя цял ден.

Вратата се отвори и влезе грамадна жена с надзирателска униформа. Носеше кафява книжна торба, а на колана й дрънчеше връзка ключове. Имаше кожа с цвят на какао и ситно накъдрена коса.

— Здрасти, Доло — казах аз — Криси, това е Долорес. Ако имаш някакви неприятности…

— Просто ме викни, скъпа — каза Долорес и се усмихна на моята клиентка. — От пръв поглед виждам, че не си за тук.

— Благодаря. Аз…

Долорес разтвори торбата и почна да вади пластмасови кутии. Из стаичката се разнесе аромат на свинско с подправки.

— Китайска храна? — изненада се Криси. — Може ли да се поръчва оттук?

— Джейк може — каза Долорес. — Всичко, което поиска.

— Една пила и една ножовка, става ли? — подхвърлих аз.

— Недей да ме взимаш на подбив — рече Долорес и се обърна към Криси. — Разказвал ли ти е какво стана с последната му клиентка, дето седя на твоето място?

— Не. — Криси леко се разтревожи.

— Джейк винаги съветва клиентите да се явяват в съда чисти и спретнати, нали така?

— Доло, трябва ли да го разправяш? — обадих се аз.

— И ето че се явява онази сестричка с шикозно зелено костюмче на някакъв си там голям моделиер…

— Шанел? — подсказа Криси.

— Да, нещо такова, плюс двоен наниз естествени перли. Джек тъкмо заяви, че изобщо не била извършила кражба с взлом, когато една жена от залата се разпищя, че и убиват. Лъжа ли, Джейк?

— Всъщност викаше: „Крадла!“ Беше жертвата на обира и хукна през залата с писъци: „Това е моят костюм, това са моите перли.“

— Затуй, скъпа — каза Долорес, — много внимавай какво те съветва това дрънкало.

И като се кискаше гърлено, тя тръгна към вратата. След малко Криси попита:

— И какво каза в нейно оправдание?

— Че костюмът й стои по-добре — отговорих аз.