Ръсти можеше всичко — да бяга, да скача, да играе тенис и с двете ръце. Когато за пръв път попадна на игрище за голф, отбеляза 79 точки. Но мразеше тренировките и обичаше веселбата. Едно скъсване на коленните връзки провали кариерата му, защото нямаше смелостта да изтърпи една година възстановителни процедури. Моята кариера приключи другояче. Връщах се на терена след операции на коляното, няколко счупвания и безброй изкълчени стави, но накрая просто не издържах срещу по-младите и по-талантливи играчи. Избрах да уча право вечерно, защото така денят ми оставаше свободен за уиндсърф.
Чарли помърмори още малко за бившия ми съотборник, след това се върна към протокола от аутопсията, прекъсвайки само колкото да натъпче лулата си и да я запали. Аз се изправих и застанах до панорамния прозорец с изглед към Бискайския залив и океана отвъд него. От трийсет и втория стаж виждах как миниатюрни триъгълни платна се плъзгат по вълните край Вирджиния Кий. Това е живот, а не да се занимаваш ден подир ден с убийства и кражби.
— Казвай, Чарли. Ще дадеш ли показания, че причината за смъртта е сърдечен удар?
— Няма такава работа! — възрази гръмогласно той. — Сърдечният удар е причинен от огнестрелните рани.
— Не бързай толкова — прекъснах го аз. — На тая възраст и с това състояние на артериите Хари Бърнхард е можел да получи сърдечен удар, когато и да било, нали?
— Но не го е получил, когато и да било. Сърдечната му дейност е спряла три часа и половина, след като твоята клиентка — ако наистина е такава — го застреляла в бара. За бога, застреляла собствения си баща!
— Няма ли поне да ми помогнеш за освобождаване под гаранция, Чарли? Извърти някак работите, та да я измъкнем от панделата.
Този път подскочиха и двете рошави вежди.
— Към лъжесвидетелство ли ме тласкаш?
— Не, просто казвах…
— Да излъжа на предварително заседание, сякаш това е по-малък грях, отколкото пред съда. — Погледът му бе остър като кинжал. — Клетвата си е клетва, Джейк.
Спомних си какво бе казал един журналист за опозорения и вече покоен адвокат Рой Кон: „Той лъже само под клетва“. Добре де, защо не? Без клетва и баба знае.
— Veritas simplex oratio est — каза Чарли. — Езикът на истината е прост. Но лъжите, извъртанията, клеветите неусетно те оплитат в паяжината си.
Мразя да споря с Чарли Ригс, защото винаги се оказва прав, а проклетата му северняшка почтеност най-често държи и мен в правия път.
— Съдебният състав се събира утре — казах аз. — Надявах се да уговоря Ейб Соколов за по-леко обвинение…
— Джейк, откога се знаете с Ейб?
— Още откакто той гонеше дребни джебчии, а аз бях зелено адвокатче и се учех как да замазвам фактите, да мамя съдебните заседатели и да преча на правосъдието.
— Тоест, откакто беше в служебната защита.
— Точно това казах.
— Значи познаваш Ейб, откакто си адвокат.
— То пък един адвокат…
Чарли Ригс приведе глава настрани и ме огледа като разочарован наставник.
— Добре де, Чарли — рекох аз, — знам накъде биеш. Ейб е голям дървеняк и би трябвало да съм наясно. Просто си мислех, че случаят е особен. Млада жена без полицейско досие, която не представлява заплаха за обществото…
— Вярно. Няма друг баща за убиване.
— Чарли, толкова години си работил за обвинението, че вече нямаш усет за честна игра. Станал си копой на прокуратурата.
— Копой ли? — Той изръмжа и замахна с лулата на среща ми. — Просто съм обективен, а ти не си.
— Естествено, че не съм! — Сега бе мой ред да повиша глас — Аз съм адвокат на Кристина Бърнхард, неин защитник срещу могъщата сила на прокуратурата и срещу всеки друг, решил да й причини зло.
— А какво заслужава според теб? Условил присъда, порицание, общественополезен труд?
Вдигнах рамене, сякаш исках да кажа: „Защо не?“
— Погледни истината в очите, Джейк. Захванал си се с процес за убийство, и то загубен от самото начало.
— Не ме подценявай, Чарли.
— Никога не съм те подценявал. Просто си мисля, че понякога не усещаш как навлизаш в зоната на сблъсъка.
Дъвчех зад бюрото сандвич с кюфте и салата, когато моята секретарка Синди влезе, намуси се и пъхна пръст в оранжевите си къдрици.
— Ако не хванеш рак от нитратите и бензопирена, сто на сто ще се гътнеш от пестицидите и тежките метали.
— Какво? — сепнах се аз и изръсих капка мазнина върху разгърнатата папка с иск за телесни повреди.
— Тази отвратителна мазна животинска плът, която ядеш, ще те убие. Излишъкът от белтъчини ще доведе до бъбречна недостатъчност, а антибиотиците в крайна сметка понижават съпротивата срещу инфекции.
Читать дальше