Пол Ливайн: Блондинка от Маями

— Шокът от стрелбата е предизвикал мощен прилив на адреналин — каза Чарли, прелиствайки протокола. — В комбинация с блокираните артерии това би трябвало да го убие на място.

— Но не го уби — възразих аз — Той оцеля. Казват, че операцията била успешна.

— Да, извадили куршумите и спрели кръвоизлива. Но между бара и операционната зала организмът му е претърпял няколко тежки шока, особено пък за човек с увредени артерии. Докато се възстановявал в интензивното отделение, клетият мистър Бърнхард изпаднал в спонтанна вентрикуларна фибрилация. Мускулните влакна на сърцето не получавали достатъчно кислород. — За илюстрация Чарли бързо разтвори и сви юмрук. — Сърцето трепери, тресе се, но не изпомпва кръв. Сърдечната дейност спира. Лекарският екип се опитва да я възстанови, но не успява. Смъртта е неизбежна.

— Но когато го качиха в линейката, той беше добре — казах аз.

— Добре ли?

Едната рошава вежда на Чарли подскочи нагоре. Беше използвал тази мимика стотици пъти, за да покаже на съдебните заседатели, че адвокатът отсреща е гола вода. Чарли Ригс бе работил като главен съдебен лекар на област Дейд цели двайсет и пет години, преди да се оттегли на островите, където днес лови риба и пие домашното уиски на баба Ласитър. В момента седеше в моя кабинет високо над булевард „Бискейн“ и споделяше мъдростта си съвършено безплатно, ако не броим обещанието да му купя нова въдица. Беше дребен, брадат, кривокрак и носеше стари очила, закрепени от едната страна с изкривена рибарска кукичка. В ъгълчето на устните му стърчеше изгаснала лула от морска пяна.

— Добре ли? — повтори той. — Кръвта на мистър Хари Бърнхард бликала от три огнестрелни рани. Дори четири, ако броим пениса и бедрото, засегнати от един куршум.

— Добре, да броим пениса. Ако беше мой, непременно щях да го броя. — Аз прелистих рапорта на санитарите и болничните документи. — Но той е оцелял след операцията, при която лекарите извадили куршумите и спрели кръвоизлива. След като го закърпили и прехвърлили в интензивното, състоянието му било критично, но стабилизирано. И това продължило два часа.

— Накъде биеш?

— Сърдечният удар може да няма нищо общо със стрелбата. Може би ще успея да накарам Соколов да я обвини само в опит за убийство, а не…

— Не можеш да поемеш защитата! Ти си свидетел.

— Освен мен има още стотина други плюс касета със запис от охранителната видеокамера. Вече разговарях със Соколов. Той каза, че предпочита да съм насреща му като адвокат, а не като свидетел.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Соколов е бъркал и друг път. Освен това мис Кристина Бърнхард ме помоли да я защитавам.

— Ти какво, да не си й пъхнал визитна картичка в сутиена, докато е била в безсъзнание?

— Тя не носеше сутиен, Чарли. И бикини не носеше.

— Мили боже!

— Манекенките рядко носят бельо. Пречело на плата да се плъзга по кожата.

Чарли Ригс ме изгледа скептично.

— Откога стана такъв експерт по манекенките?

— Ръсти Маклийн ми обясни това-онова. Всъщност той ме нае. Като неин агент обеща да плати хонорара.

— Гледай да изкопчиш от тоя мошеник солиден аванс — посъветва ме Чарли, — инак няма да видиш и долар.

— С Ръсти сме стари приятелчета. Той ме е запознал с всички кръчми по Източното крайбрежие и с много от жените в тях.

— Дори и в Бъфало ли?

— Особено в Бъфало. Там, освен кръчми друго няма.

Чарли се изкашля неодобрително.

— Никога не съм вярвал на полузащитник, който не смее да прекоси средната линия.

В това отношение Чарли е като треньорите и генералите — много храбро понася чуждата болка.

— Чарли, повярвай ми, никой не обича да прекосява средната линия. Това е зона на сблъсъка.

Така си е. Никой не би желал да връхлети с пълна скорост срещу Дик Бъткъс, Джак Ламбърт или дори срещу вашия покорен слуга Джейк Ласитър, защитник с нежна душа и телосложение на булдозер.

— Не го упреквам, че се страхуваше — каза Чарли. — Просто не даваше всичко от себе си. С теб, Джейк, беше различно. Не ставаше за играч и толкоз. Но се отдаваше докрай и печелеше.

— Другият вариант беше да карам камион с бира — казах аз.

По онова време все още не ми бе хрумнало за адвокатска кариера, надявах се да си изкарвам залъка с честен труд. Но в едно отношение Чарли Ригс имаше право. Ръсти никога не използваше таланта си.

Ръсти Маклийн бе роден за спортист. Прочу се още като гимназист в Чикаго, спечели шампионската титла с отбора на „Нотр Дам“ и „Делфините“ даваха мило и драго, за да го примамят. Аз пък играх горе-долу добре в гимназиалния отбор на Корал Шорс, избутах като спортист следването в Пенсилванския университет и попаднах в „Делфините“ по някакво недоразумение. Вероятно в професионалния футбол ме задържаше само някакво перверзно желание да търпя болка или от време на време да я причинявам на някого от противниците. Играех в плътна защита, а напред ме изтегляха само когато контузените станеха толкова много, че треньорът беше готов да вкара дори Хулио Иглесиас.