Пол Ливайн: Блондинка от Маями

— Добър апетит — рекох аз и протегнах мазния сандвич към нея.

— Знаеш ли, че производството на храни от животински произход изразходва двайсет процента от енергийните ни запаси? Знаеш ли, че седемдесет и пет процента от водата ни отива за отглеждане на добитък?

— И одобрявам това до последната капка. — Оригнах се. — Откъде ги вадиш тия проценти?

— От дружество „Вега“ — каза тя и се тръшна на едно от двете креела за клиенти, върху чиито подлакътници бяха оставиш отпечатъците си множество потни длани.

О, вегетарианците. Никакви животински храни, включително млечни продукти, яйца и мед. Представях си ти като шайка мършави откачалки, които преживят водорасли и вдигат аларма срещу нормалните човешки потребности от бифтеци или омари.

— Какво имаш за мен? — попитах аз.

Синди прегледа бележника си.

— Роберто Кондом е в чакалнята — каза тя с приглушен смях. — Толкова правни услуги му вършиш, че се чудя защо не го уредиш и с една смяна на името.

— Не ти ли харесва Роберто?

Тя сбръчка носле. В днешно време хората просто нямат чувство за хумор.

— Както и да е, размърдай се — нареди Синди. — В три имаш среща с Ръсти Маклийн в дома му. В пет с Кристина Бърнхард, в дома й.

— Много смешно, Синди.

В момента домът на Криси се намираше в женския затвор, където я държаха без гаранция. Поне засега.

— Боби, изглеждаш страхотно!

— No se 1 1 Не знам (исп.). — Б.пр. . Джейк. Тоя път искат да ми лепнат ефективна присъда.

— Какво? Пак ли те спипаха да ловиш омари?

Моят клиент ме погледна обидено.

— Джейк, mi amigo 2 2 Приятелю мой (исп.). — Б.пр. , освобождавах ги от капаните. Не помниш ли как ме защити последния път? — И той леко повиши глас, имитирайки доста успешно част от пламенната ми заключителна реч. — Роберто Кондом, защитник на околната среда, приятел на флората и фауната, на млекопитаещите и членестоногите.

— Можехме и да спечелим — напомних му аз, — ако онези от морския патрул не бяха открили в камионетката ти сандъци с лед и триста бройки умъртвени омари.

Роберто сви рамене. Такъв е животът. Той беше на около трийсет и пет години, мършав като тореадор, със зализана назад черна коса, тънки мустачки и дълги бакенбарди, напомнящи ятагани. Обикновен носеше бледосиня риза с широки ръкави и бели ленени панталони. Макар че приличаше на жиголо от архивен филм, истинската му стихия не бяха хотелските фоайета, а блатата.

Като крадец Роберто имаше много тясна especialidad 3 3 Специалност (исп.). — Б.пр. кражби на живи животни. И с пръст не докосваше чужда кола, но отмъкваше говеда от фермите край Окала. Не посягаше на чужди пари, но веднъж се вмъкна в магазин за домашни любимци и обра всички тропически рибки. Събираше нелегално яйца от морски костенурки, за които някои botanicas 4 4 Билкари (исп.). — Б.пр. в Малката Хавана плащаха по сто долара на парче, защото се смяташе, че възстановяват мъжката сила; крадеше редки орхидеи от резервата Факахачи и малки щраусчета от Сафари Парк. В момента на краката му имаше ботуши от щраусова кожа, които вървят по около хиляда долара чифта. Освен ако донесеш на обущаря готов материал.

Роберто презираше криминалните престъпления, особено търговията с наркотици. Така го бях отървал преди време, когато вкара нелегално в страната седемстотин питона, а неговият партньор му погоди голям номер: натъпка ги с кондоми — да бе, майтап и половина, — пълни с кокаин. Преди змиите да напуснат Богота, някой напъхал пакетите в анусите им и след това ги зашил — без съмнение трудна работа, макар че досега не съм я срещал в обявите за търсене на работна ръка. Когато на митницата спипаха змиите и откриха от какъв запек страдат, Роберто бе обвинен в контрабанда на наркотици и жестокост към животните. На процеса той се яви с любимата си двуметрова боа Бозо около шията и заяви, че обича змиите и никога не би им причинил зло. Съдебните заседатели отсъстваха само двайсет минути, после го пуснаха да си върви. За Коледа Роберто ми подари яке от змийска кожа, която изглеждаше някак позната, но чак след няколко месеца забелязах, че Бозо се е изгубил.

— Какво е, щом не са омари? — попитах аз. — Раци, сюнгери, морски звезди, щъркели? Да не си крал живи корали от резервата Пенекамп?

— Джейк! — възкликна той още по-обидено. После опипа огърлицата си от алигаторски зъби и аз разбрах.

— Алигатори! Бракониерствал си из Евърглейдс.

— Chingate! 5 5 Майната ти (исп.). — Б.пр. Не съм бракониер. Имам си разрешително.