Пауза. След това:
— Защо не се обадихте в полицията? Задължен съм да ви подканя да го сторите.
— Наградата остава ли в сила при всички обстоятелства?
— Наградата се дава за информация, която ще доведе до арестуването и осъждането му.
— Наградата ще бъде ли изплатена при… особени обстоятелства?
— Какво имате предвид? Награда за главата на доктор Лектър? Дали може да я получи човек, който в по принцип не би имал право на възнаграждение?
— Да.
— Стремим се към една и съща цел, така че изчакайте на телефона, докато направя предложението. Предлагането на награда за нечия смърт е в разрез със законите на Съединените щати и международното право. Моля, изчакайте, господине. Мога ли да попитам дали се обаждате от Европа?
— Да. Ще ви кажа само толкова.
— Добре. Изслушайте ме. Предлагам да се свържете с адвокат и да обсъдите въпроса за законността на този вид награди. Не предприемайте никакви незаконни действия по отношение на доктор Лектър. Мога ли да ви препоръчам адвокат? В Женева има един, който е много добър специалист по тези въпроси. Да ви дам ли безплатния му номер? Настоятелно ви препоръчвам да му се обадите и да бъдете искрен с него.
Паци купи карта за телефон и проведе втория си разговор от един универсален магазин. Отне му по-малко от пет минути.
Мейсън щеше да плати един милион щатски долара за главата и ръцете на доктор Лектър. Щеше да плати същата сума за информация, която доведе до арест. Беше готов да плати три милиона долара за доктора, ако го получи жив, без никакви въпроси, гарантирана дискретност. Условията включваха възможност за отпускане на авансова сума от сто хиляди долара. За да я получи, Паци трябваше да осигури годен за идентифициране отпечатък от пръст на доктор Лектър върху някакъв предмет. Тогава можеше да види, когато му е удобно, и остатъка от парите в швейцарски сейф.
Преди да излезе от магазина и да потегли към летището, Паци купи за жена си пеньоар от прасковено копринено моаре.
Как се държи човек, когато знае, че конвенционалното понятие за чест и достойнство не струва нищо? Когато е съгласен с Марк Аврелий, че мнението на бъдещите поколения няма да струва повече от мнението на сегашното? Възможно ли е в такъв случай да се държиш добре? Желателно ли е да се държиш добре?
Сега Риналдо Паци от фамилията Паци, главен инспектор от флорентинската Квестура, трябваше да реши колко струва честта му и дали има мъдрост, по-трайна от съображенията за чест.
Върна се от Париж навреме за вечеря и малко поспа. Искаше му се да се посъветва с жена си, но нямаше как, макар че присъствието й го успокояваше. След като дишането й стана равномерно, дълго лежа буден. Късно през нощта се отказа от опитите да заспи и излезе навън, за да се разхожда и разсъждава.
Алчността не е нещо непознато в Италия и Риналдо Паци бе погълнал доста с въздуха, който дишаше. Природното му желание да притежава и амбициите му обаче бяха допълнително изострени в Америка, където всяко влияние се усеща по-бързо, включително смъртта на Йехова и възшествието на Мамон.
Когато Паци излезе от сенките на Лоджията и застана на мястото, където Савонарола е бил изгорен жив на площад Синьория, когато вдигна очи към прозореца на обляния в светлина Палацо Векио, където бе умрял предшественикът му, той вярваше, че размишлява. Не беше така. Вече бе взел решението си. Постепенно.
Приписваме определен момент на решението, за да придадем по-голяма стойност на процеса като навременен резултат от рационална и съзнателна мисъл. Решенията обаче се състоят от смесени в едно чувства. Те по-често са комбинация, а не сума.
Паци беше взел решението още когато се качи на самолета за Париж. Беше взел решението и преди час, когато жена му в новия пеньоар беше отзивчива само по задължение. И малко по-късно, когато бе протегнал ръка, за да погали лицето й и да я целуне нежно за лека нощ, и бе напипал сълзи. Тогава, без да си дава сметка, тя бе захапала сърцето му.
Чест ли? Още една възможност да изтърпи дъха на архиепископа, докато палят ракетата в задника на гълъба от платно със свещените кремъци? За да го хвалят политиците, чийто частен живот познаваше повече от добре? Колко струваше да се прочуеш като полицая, заловил Ханибал Лектър? За един полицай похвалите имат кратък период на полуразпад. По-добре ГО ПРОДАЙ.
Мисълта го прониза, блъсна, остави го пребледнял и изпълнен с решимост и Риналдо със силно развитата зрителна памет хвърли заровете, две миризми се преплетоха в мисловното му обоняние — на жена му и на брега на залива Чесапийк.
Читать дальше