Томас Харис - Ханибал

„Нашънъл Татлър“ аленее и синее сред бледожълтите и кафяви пергаменти и кожени подвързии. До него е флорентинското издание на „Ла национе“. Доктор Лектър взема италианския вестник и започва да чете последните му нападки срещи Риналдо Паци, предизвикани от изказването на говорител на ФБР, че психологическият портрет на Чудовището, изготвен в Бюрото, няма нищо общо с Тока. По-нататък се споменава стажът на Паци в Америка в известната академия в Куонтико и се казва, че при това положение е редно да допуска такива грешки.

Но доктор Лектър изобщо не се интересува от Чудовището, а от Паци. Жалко, че се натъква на полицай, обучаван в Куонтико, където случаят Ханибал Лектър е част от учебната програма.

Когато огледа лицето на Паци в Палацо Векио и се приближи достатъчно, за да го помирише, беше сигурен, че Паци не подозира нищо, макар и да попита за белега на ръката му. Не бе проявил и никакъв по-сериозен интерес към него във връзка с изчезването на куратора.

Полицаят го бе видял на изложбата на инструменти за изтезания. Щеше да е за предпочитане, ако го бе видял на изложба на орхидеи.

Доктор Лектър си даваше сметка, че в главата на полицая присъстват всички елементи, нужни, за да осъзнае истината, хаотично разбъркани сред милионите други неща, които знаеше.

Дали Риналдо Паци не трябва да последва куратора на Палацо Векио? Или може би е по-добре да намерят трупа му след мнимо самоубийство? „Ла национе“ ще се радва, че го е подтикнал да сложи край на живота си.

Не сега, каза си чудовището и насочи вниманието си към ръкописите.

Доктор Лектър не се безпокои. Наслаждава се на стила на Нери Капони — банкер и пратеник във Венеция през петнайсети век, — чете писмата му, от време на време на глас, за собствено удоволствие, в късната нощ.

Преди разсъмване Паци вече разполагаше със снимките на доктор Фел от разрешителното му за работа, както и с негативите от разрешителното му за престой в страната от архивите на полицията. Освен това разполагаше и с чудесните полицейски портрети, репродуцирани на плаката на Мейсън Върджър. Формата на главата съвпадаше, но ако доктор Фел беше доктор Ханибал Лектър, явно носът и скулите му са били обработвани — вероятно колагенови инжекции.

Ушите изглеждаха обещаващо. Подобно на Алфонс Бертион сто години по-рано, Паци се зае да ги изучава с увеличително стъкло. Изглеждаха същите.

На остарелия компютър на Квестурата той набра кода за достъп до програмата за задържане на опасни престъпници VICAP на ФБР и извика на екрана обемистия архив за доктор Лектър. Изруга бавния модем и се взря в нечетливия текст, докато буквите започнаха да подскачат пред очите му. Знаеше повечето факти по случая, но видя две неща, от които дъхът му секна. Едното ново, другото старо. В последната актуализация на файла се споменаваше рентгенова снимка и се посочваше, че доктор Лектър вероятно е оперирал ръката си. Другото беше сканираният ръкописен доклад на полицай от Тенеси, който твърдеше, че докато убивал охраната в Мемфис, доктор Лектър пускал на касетофон запис на вариациите „Голдберг“.

Плакатът, разпространен от богат американец на име Мейсън Върджър, жертва на Лектър, подканяше всички, които разполагат с информация, да се обадят на написания телефон на ФБР. Следваше стандартното предупреждение, че доктор Лектър може да е въоръжен и много опасен. Имаше и частен телефонен номер — точно под абзаца за огромната награда.

Самолетният билет от Флоренция до Париж е безумно скъп и Паци трябваше да го плати от собствения си джоб. Не можеше да разчита, че френската полиция ще му даде нужните сведения по телефона, без да задава въпроси, а не знаеше как иначе би могъл да си ги набави. Обади се на частния номер от плаката от автомат на Американ Експрес край Операта. Допускаше, че разговорът ще бъде подслушван. Паци говореше английски достатъчно добре, но си даваше сметка, че акцентът му ще издаде италианския му произход.

Гласът беше мъжки, американски, много спокоен.

— По какъв повод се обаждате?

— Може би разполагам с информация за Ханибал Лектър.

— Да, благодаря, че позвънихте. Знаете ли къде е той сега?

— Мисля, че да. Наградата все още ли е актуална?

— Да, актуална е. Какви доказателства можете да представите, че това е той? Моля да ме разберете правилно. Обаждат ни се много мошеници.

— Мога да ви кажа, че си е направил пластична операция на лицето и на лявата ръка. Все още може да свири вариациите „Голдберг“. Има бразилски документи.