Томас Харис - Ханибал

Барни поклати голямата си глава.

— Веднъж ми каза, че по възможност предпочита да яде „недодяланите“. Наричаше ги „дървеняци“.

Барни се засмя — нещо рядко за него. Имаше малки бебешки зъби и усмивката му беше донякъде маниакална — точно като на малко дете, което прави гримаси.

Старлинг се запита дали не е стоял прекалено дълго в подземието при смахнатите.

— Ами ти? Беше ли те страх, когато научи, че се е измъкнал? Минавало ли ти е през ум, че може да дойде при теб?

— Не.

— Защо?

— Каза ми, че не би го направил.

Този отговор им се стори и на двамата странно удовлетворителен.

Донесоха пържените им яйца. И двамата бяха гладни и в продължение на няколко минути се хранеха мълчаливо. После…

— Барни, след като доктор Лектър беше преместен в Мемфис, поисках от теб да ми донесеш рисунките му от килията и ти го направи. Какво стана с останалите му неща? Книгите, книжата? Дори медицинските му документи не са в болницата.

— Беше голяма суматоха — отвърна Барни и удари солницата в разтворената си длан. — Невероятна суматоха, нали разбираш, в болницата. Уволниха ме. Уволниха много хора и всичко се разпиля. Никой не знае къде…

— Моля? — извика Старлинг. — Извинявай, не чух какво каза заради шума. Снощи научих, че „Речник на кухнята“ от Александър Дюма с бележките и подписа на доктор Лектър се е появил преди две години на някаква частна разпродажба. Купил го е колекционер за шестнайсет хиляди долара. Клетвената декларация за собственост на продавача е била подписана от някой си Кари Флокс. Познаваш ли такъв човек, Барни? Надявам се да е така, защото клетвената декларация е написана с почерка, с който е попълнена молбата ти за постъпване на работа в болницата, само че там подписът се чете като „Барни“. Същото е и в данъчната декларация. Съжалявам, че не чух какво каза преди малко, ще повториш ли? Колко ти дадоха за книгата, Барни?

— Около десет — отговори Барни и я погледна в очите.

Старлинг кимна.

— Според разписката десет и петстотин. Колко взе за онова интервю с „Татлър“, след като доктор Лектър избяга?

— Петнайсет бона.

— Страхотно. Браво на теб. Ти ли измисли всичките дивотии, които им наговори?

— Знаех, че доктор Лектър не би имал нищо против. Дори щеше да е разочарован, ако не си бях направил гаргара с тях.

— Преди теб ли е нападнал онази сестра в Балтимор?

— Да.

— Изкълчили са рамото му.

— Да, знам.

— Направили ли са му рентгенова снимка?

— Много е вероятно.

— Тази снимка ми трябва.

— Ммммм.

— Открих, че автографите на Лектър са два вида — с химикалка, преди затварянето му, и с креда или флумастер след това. Кредата е по-скъпа, но, предполагам, това ти е известно. Барни, мисля, че всички тези неща са у теб и смяташ постепенно да ги разпродадеш на колекционерите.

Барни сви рамене, но не каза нищо.

— Струва ми се, че изчакваш отново да се заговори за него. Какво всъщност искаш, Барни?

— Искам, преди да умра, да видя всички картини на Вермеер например.

— Не е нужно да питам от кого знаеш за Вермеер, нали?

— Разговаряли сме за много неща.

— А говорил ли ти е какво би направил, ако е на свобода?

— Не. Доктор Лектър не се занимава с хипотези. Той не вярваше в никакви силогизми, синтези, абсолюти.

— В какво вярваше?

— В хаоса. Дори не е нужно да вярваш в него. Той се вижда навсякъде.

Старлинг реши да му достави удоволствие.

— Казваш го така, сякаш си вярваш, а работата ти в болницата в Балтимор беше да поддържаш реда. Беше шеф на охраната. И двамата с теб пазехме реда. Доктор Лектър не можа да избяга, докато ти го пазеше.

— Вече ти казах как беше.

— Защото ти никога не отпускаше гарда си. Макар в известен смисъл се сближи с…

— Не се сближих! — прекъсна я Барни. — Той с никого не се сближава. Просто говорехме за неща от общ интерес. Поне на мен ми беше интересно да научавам какво ли не.

— Доктор Лектър подиграваше ли те, че не знаеш едно или друго?

— Не. А на теб подиграваше ли ти се?

— Не — отговори тя, за да пощади чувствата му, защото за първи път си даде сметка каква чест са били за нея подигравките от устата на чудовището. — Можеше да ми се надсмее, ако беше пожелал. Знаеш ли къде са нещата му, Барни?

— Има ли награда за който ги намери?

Старлинг сгъна книжната си салфетка и я мушна под ръба на чинията.

— Наградата ще е това, че няма да те обвиня във възпрепятстване на правосъдието. По-рано те оставих на мира, когато постави подслушвателно устройство в бюрото ми в болницата.