Томас Харис - Ханибал

— Ще оставя парите на бюрото — каза Старлинг. Искаше й се да побегне. Помнеше как си бе тръгвала след разговорите с доктор Лектър, спомняше си какви усилия полагаше, за да се владее, докато крачеше към спокойствието отвъд бюрото на санитаря Барни.

Излезе на осветеното стълбище и извади двайсет долара от портмонето си. Остави банкнотата на изподраскания плот и я затисна с празна бутилка от вино. После извади найлонова пазарска торбичка и сложи вътре празната папка от досието на Мигс и обложката от папката на доктор Лектър, в която бяха документите на Мигс.

— Довиждане. Довиждане, Сами — извика тя на човека, който бе обикалял наоколо, за да се върне отново в ада, който познаваше. Искаше й се да му каже, че Исус ще дойде скоро, но реши, че е твърде глупаво.

Качи се горе на светло, за да продължи търсенето си.

Ако по пътя към ада има спирки, те сигурно приличат на входа за линейки на болницата Мериленд-Мизерикордия. Сред заглъхващия вой на сирени, стенанията на умиращите, дрънкането на носилките, писъците и виковете, парата, която бълват зарешетените канали, оцветена в червено от големия неонов надпис „БЪРЗА ПОМОЩ“ и която нощем се издига нагоре като огъня на Мойсей, а денем се слива с облаците.

Барни излезе от парата и разкърши силните си рамене. Беше навел подстриганата си кръгла глава и крачеше по изпочупените плочи на тротоара на изток, към сутринта. Излезе от работа с двайсет и пет минути закъснение — полицаите бяха довели някакъв дрогиран сводник с огнестрелна рана, който обичал да бие жени, та главната сестра помоли Барни да поостане. Винаги ставаше така, когато докарваха буйстващ пациент.

Кларис Старлинг се втренчи в Барни изпод голямата качулка на якето си и го остави да се отдалечи на стотина метра по отсрещния тротоар, преди да метне обемистата си чанта през рамо и да го последва. Когато той подмина автобусната спирка и паркинга, тя въздъхна облекчено — щеше да е много по-лесно да го проследи пеша. Не знаеше къде живее, а трябваше да научи, преди той да я види.

Кварталът зад болницата беше спокоен, предимно работнически и многорасов. Квартал, в които е добре да заключиш кормилото на колата си, но няма смисъл да качваш акумулатора у дома за през нощта, а децата могат спокойно да играят на улицата.

След три преки Барни изчака някакъв микробус да освободи пешеходната пътека и сви на север по улица с неголеми къщи, някои от които с мраморни стъпала отпред и спретнати градинки. Малкото витрини на магазини бяха цели. Миеха стъклата. Скоро щяха да отворят и по улицата се виждаха доста хора. Барни се загуби от погледа й за известно време заради паркираните край тротоара камиони и тя продължи напред, но след малко установи, че е спрял. Беше се изравнила с него на отсрещния тротоар. Може би и той я бе видял — не беше сигурна.

Беше застанал с ръце в джобовете, с леко наведена глава, и гледаше изпод вежди нещо шаващо в средата на улицата. На платното лежеше умрял гълъб и едното му крило потрепваше от въздушните вихри на минаващите коли. Около него обикаляше друг гълъб, надигаше учудено глава при всяка стъпка с розовите си пръстчета и гукаше нежно. Обикаляше и обикаляше в кръг и зовеше другаря си. Минаха няколко коли и микробус, но птицата почти не им обръщаше внимание — измъкваше се в последния момент с къс полет.

Старлинг все още не знаеше дали Барни я е видял. Трябваше да продължи напред или да се издаде. Когато погледна крадешком встрани, видя, че санитарят е клекнал по средата на платното и е вдигнал ръка, за да предупреди колите.

Старлинг сви зад ъгъла, свали якето с качулката, облече пуловер, сложи си бейзболна шапка, измъкна от чантата голям сак за тенис, прибра другата чанта и якето в него, после излезе иззад ъгъла заедно с група жени.

Той държеше умрелия гълъб в ръце. Другият излетя нагоре и кацна на жиците. Барни остави умрялата птица на тревата край тротоара и приглади перата й. Вдигна глава нагоре, към другия гълъб, и каза нещо. Когато се отдалечи, гълъбът се спусна надолу и пак започна да обикаля около трупа на мъртвия си другар. Барни повече не се обърна назад. След малко се изкачи по стъпалата към една от сградите, стотина метра по-нататък, и започна да търси ключ в джобовете си. Старлинг спринтира по тротоара, за да го настигне, преди да влезе.

— Барни, здравей!

Той се обърна на стъпалата, не особено бързо, и я погледна. Беше забравила, че очите му са разположени неестествено далече едно от друго. Долови интелигентността в тях обаче и почувства, че помежду им се установява контакт. Свали шапка и разпусна косата си.