Томас Харис - Ханибал

— Да си тръгнем, щом угасят светлините. Да отлетим заедно за Рио още тази вечер. И не ме питай защо.

Единственият Вермеер, който Барни никога не видя, беше този в Буенос Айрес.

Да проследим ли красивата двойка от операта? Добре, но много предпазливо…

Към края на хилядолетието Буенос Айрес е във властта на тангото и нощта има пулс. Мерцедесът със свалени стъкла, за да се чува музиката от танцовите клубове, минава с мъркане през квартал Реколета към авеню „Алвеар“ и изчезва в двора на изящна постройка в стил сецесион, недалеч от френското посолство.

Топло е и късната вечеря е сервирана на терасата на последния етаж, но прислугата си е отишла.

Моралът на прислугата в тази къща е много висок, но освен това цари и желязна дисциплина. На прислужниците е забранено да се качват на последния етаж преди обяд. Или след като сервират първото ястие за вечеря.

На масата за вечеря доктор Лектър и Кларис Старлинг често разговарят на други езици освен родния английски на Кларис. В колежа тя е учила френски и испански, които е усъвършенствала, открила е, че има и добър слух. Често говорят на италиански. Тя намира странна свобода във визуалните нюанси на този език.

Понякога танцуват. Понякога не довършват вечерята си.

Отношенията им до голяма степен са свързани с проникването в Кларис Старлинг, което тя жадно приветства и окуражава. Свързани са и със самото участие на доктор Лектър, което се простира далеч отвъд границите на собствения му опит. Възможно е Кларис Старлинг да го плаши. Сексът е величествена структура, към която добавят нови елементи всеки ден.

Дворецът на паметта на Кларис Старлинг също е в процес на изграждане. Той има някои общи зали с двореца на паметта на доктор Лектър — той я е откривал там няколко пъти, — но нейният дворец се разраства самостоятелно. Пълен е с нови неща. Там тя може да посещава баща си. Там има и пасище, където е Хана. Там е и Джак Крофорд, когато реши да го види, приведен над бюрото — след като го изписаха от болницата и стоя у дома месец, болките в гърдите му се върнаха отново една нощ. Вместо да повика линейка и да преживее всичко отначало, предпочете просто да потърси утеха в другата половина на леглото — на покойната му жена.

Старлинг научи за смъртта на Крофорд при едно от редовните посещения на доктор Лектър на Обществената страница на ФБР в Интернет, за да се полюбува на своето подобие сред снимките на десетте най-търсени престъпници. Снимката, която публикува Бюрото, е на лицето му отпреди две промени.

След като прочете съобщението за смъртта на Джак Крофорд, Старлинг през по-голямата част от деня се разхожда сама и с радост се върна у дома за вечеря.

Преди година бе накарала да инкрустират един от смарагдите й в пръстен и да гравират отвътре „АМ-КС“. Ардилия Мап го бе получила в опаковка, която не можеше да се проследи, заедно с бележка: Скъпа Ардилия, аз съм добре и повече от добре. Не ме търси. Обичам те. Съжалявам, че те изплаших. Изгори това. Старлинг.

Ардилия взе пръстена и отиде край река Шенъндоа, където някога тичаше Старлинг. Ходи дълго, стиснала гневно пръстена в ръка, ядосана, със зачервени очи, готова да го захвърли във водата, представяше си как проблясва във въздуха и цопва. Най-накрая го сложи на пръста си и мушна юмрук в джоба. Мап не плака много. Ходи дълго, докато се успокои. Когато се върна при колата, вече беше тъмно.

Трудно е да се каже какво си спомня Старлинг от някогашния си живот, какво е решила да запази. Медикаментите, които я поддържаха първите дни, отдавна не участват в живота им. Нито пък продължителните разговори в стая с един-единствен източник на светлина.

От време на време доктор Лектър целенасочено пуска на пода чаша за кафе, за да се счупи. Удовлетворен е, когато вижда, че не става отново цяла. От много месеци не е виждал Миша в сънищата си.

Някой ден може би чашата ще стане цяла. Или някъде Старлинг може да чуе тетива на арбалет и да се събуди против волята си, ако изобщо някога спи.

А сега ще се оттеглим, докато танцуват на терасата — мъдрият Барни вече е напуснал града и трябва да последваме примера му. И за двамата ще е фатално, ако ни открият.

Можем да научим само толкова и да останем живи.

В опитите ми да разбера структурата на двореца на паметта на доктор Лектър ми помогна забележителната книга на Франсис А. Йейтс „Изкуството на паметта“, както и „Дворецът на паметта на Матео Ричи“ от Джонатан Д. Спенс.