Томас Харис - Ханибал

— Коя си ти изобщо? — попита Крендлър. — Ти не си Старлинг. Петното е на бузата ти, но ти не си Старлинг.

Доктор Лектър добави ситен лук към запърженото масло и в момента, в който ароматът се разнесе из въздуха, добави смлени зрънца от Capparis spinosa. Свали тигана от огъня и сложи другия. От бюфета взе голяма кристална купа с леденостудена вода и сребърен поднос и ги постави до Пол Крендлър.

— Имах планове за тази голяма уста — рече Крендлър, — но сега вече никога не бих я взел на работа. Кой изобщо те назначи?

— Не очаквам от вас да промените отношението си изцяло, подобно на Свети Павел — отбеляза доктор Лектър. — Не сте на път към Дамаск, дори не сте се запътили към хеликоптера на Върджър.

Доктор Лектър свали лентата от главата на Крендлър както се сваля гумената лента от кутия черен хайвер.

— Единственото, което искаме от вас, е да държите ума си отворен.

Внимателно с две ръце доктор Лектър вдигна горната част от главата на Крендлър, сложи я върху подноса и го остави на бюфета. От чистия разрез не потече и капка кръв — кръвоносните съдове бяха умело затворени под местна упойка половин час преди вечерята в кухнята, когато беше отрязан черепът.

Методът, използван от доктор Лектър при разрязването на черепа, беше заимстван от древната египетска медицина с тази разлика, че той разполагаше с трион за аутопсии с резец за черепи, ключ за отваряне на череп и по-добри упойки. Самият мозък не усеща болка.

Розово-сивият овал на мозъка на Крендлър се подаваше над ръба на черепа.

Застанал над Крендлър с инструмент, напомнящ лъжица за вадене на сливици, доктор Лектър извади част от предните полукълба, после още една, докато станаха четири. Крендлър гледаше нагоре, сякаш следеше какво става. Доктор Лектър остави парченцата в купата с ледена вода, леко подкиселена с резен лимон, за да ги втвърди.

— „Искаш ли да танцуваш на звезда?“ — внезапно запя Крендлър. — „Да отнесеш у дома късче лунна светлина.“

В класическата кухня мозъкът се накисва, после се подсушава и се охлажда една нощ, за да се втвърди. Когато се приготвя съвсем пресен, трудното е да не се допусне разпадането му на пихтиеста маса.

С удивителна сръчност доктор Лектър постави втвърдените парченца в чиния, отъркаля ги леко в брашно с подправки и после в галета.

Смля пресен черен трюфел в соса и изстиска малко лимонов сок.

След това бързо запържи парченцата, съвсем малко, колкото да станат равномерно кафяви от всички страни.

— Мирише страхотно — каза Крендлър.

Доктор Лектър извади запържените парченца мозък върху канапета от хляб в чинии и ги заля със соса с настърган трюфел. Завърши с цели зърна Capparis spinosa, със стъбла и един-единствен цвят кресон, за да постигне височина.

— Как е? — попита Крендлър, отново зад цветята. Говореше невъздържано силно, както правят хората с лоботомия.

— Отлично, наистина — отговори Старлинг. — Никога досега не съм вкусвала такива подправки.

Доктор Лектър реши, че блясъкът от масления сос по устните й е особено вълнуващ.

Крендлър запя зад цветята предимно детски песнички — просто подканяше да му направят забележка.

Без да му обръщат внимание, доктор Лектър и Старлинг започват да говорят за Миша. Старлинг знаеше за съдбата на сестра му от предишните им разговори, но сега Лектър говореше с известна надежда за евентуалното й завръщане. Тази вечер Старлинг не смяташе, че е неразумно да се очаква това завръщане.

Изрази надежда да се запознае с Миша.

— Не би могла дори да отговаряш на телефона в офиса ми. Говориш като елементарна провинциална путка — изкрещя Крендлър през цветята.

— Виж дали ще ти заприличам на Оливър Туист, когато поискам ОЩЕ! — отвърна Старлинг и доктор Лектър едва се сдържа да не се разсмее.

След повторното сервиране беше изконсумирана по-голямата част от предния мозък, почти до средата. Крендлър вече правеше само несвързани забележки относно предметите непосредствено пред очите му и зарецитира монотонно някакво сладострастно стихотворение, наречено „Блясък“.

Погълнати от разговора си, Старлинг и доктор Лектър не бяха по-обезпокоени, отколкото биха били, ако компания на съседна маса в ресторант пееше, за да поздрави някого за рождения му ден, но когато Крендлър повиши тона до непоносимост, доктор Лектър взе арбалета си от ъгъла.

— Искам да чуеш звука на този струнен инструмент, Кларис.

Изчака Крендлър да млъкне за момент и изстреля една стрела през високите цветя.