Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Но Чейс не възнамеряваше да се предава.

С глух рев той заби юмрука си в единствената цел, която можеше да достигне, сгъвката зад коляното на Мичъл. Кракът му се подгъна и американецът залитна, а Чейс нанесе нов удар, този път между краката му, в слабините.

Мичъл се преви на две със стон и отстъпи назад към рамката. Натискът върху гърдите на Чейс отслабна и той се изтърколи от платформата върху палубата. Огледа се…

И един ботуш се заби в лицето му, отхвърляйки главата му към пода. От очите му изскочиха искри. Ботушът на Мичъл отново се стовари отгоре му, този път върху лявата предмишница. Болката от старата му рана едва не го изпрати в безсъзнание. Чейс изкрещя.

Мичъл вдигна автомата и се прицели в лицето на Чейс.

Натисна превключвателя за муниции. Този път никакви пластмасови куршуми, просто чиста метална смърт, която подготвяше със садистична победна усмивка.

Остър блясък заслепи Чейс.

Но той не идваше от дулото на автомата.

Блестяща синьо-бяла мълния разсече автомата на две. Предната му част падна на сантиметри от главата на Чейс — все още стискана здраво от отсечената китка на Мичъл.

— И това ли ще наречеш мускулна рана? — извика Нина.

Мичъл изпищя и се вкопчи в чуканчето на дясната си ръка, откъдето бликаше кървав фонтан. Той залитна назад към рамката.

Нина отново замахна с Екскалибур. Блестящият меч се заби в корема на Мичъл и потъна дълбоко навътре в карбоновата рамка зад гърба му, като се спря чак когато дръжката стигна до стомаха. Тя го пусна и блясъкът изчезна, оставяйки Мичъл застопорен там, неспособен да измъкне острието от метала.

— Нали искаше мощност? — извика Нина и докуцука до контролния панел на платформата. — Какво ще кажеш за петдесет милиона волта!

Тя натисна бутона.

Платформата започна да се издига към ярките волтови дъги, които се стрелкаха между магнитите в пръстена.

— Не! — изпищя Мичъл, безуспешно опитвайки се да издърпа дръжката с останалата си ръка. Тя не помръдваше. — Нееее!

Той навлезе в енергийния поток.

Целият пръстен се озари от разбушувалата се светлинна буря. Тялото на Мичъл избухна в пламъци и за секунди беше изпепелено от концентрираната енергия, която го погълна. Над пръстена се извиха нови електрически дъги, които се забиваха в стените и тавана с унищожителна мощ.

Нина издърпа Чейс настрани точно преди една мълния да удари контролния панел и да взриви машината. Платформата се стовари на пода сред стълб от огън, разпръсквайки отломки на всички страни.

Трюмът беше разтърсен от още експлозии.

— Добре ли си, Еди?

Той изплю кръв на пода.

— Като пушка съм. — Зави сирена, която отекна в тясното пространство. — Май е време да се изнасяме към дома, тук нещо стана твърде шумно…

— Няма спор. — Докато Чейс се изправяше, Нина видя Екскалибур, който лежеше сред пушещите останки на платформата. Острието грейна в синя светлина щом тя го вдигна и с погнуса го отърси от нещо, което ужасно напомняше на печени ребра.

Чейс я прегърна през кръста за подкрепа.

— Да вървим!

Нови енергийни потоци се забиваха в стените, докато те се придвижваха през трюма. Останалите живи техници в контролната зала бяха изчезнали; очевидно сирената беше сигнал за евакуация. Един от магнитните пръстени се откъсна от подпорите си и рухна на пода, като разтърси цялата зала. По пода се посипаха и други компоненти, цяла секция от поддържащата рамка се срина.

Една особено ярка светкавица беше последвана от ужасяващото скърцане на метал.

— Ох, това не е добре — каза Нина, поглеждайки назад към водата, която бликаше през процеп в единия край на трюма.

Чейс я стисна здраво за ръката и ускори крачка към изхода.

— Мисля, че ще се понамокрим малко.

— Ох, пак ли!

Процепът се разтвори под натиска на морската вода, металът се огъна, хиляди галони ледена арктическа вода нахлуха през новообразуваната дупка. Въздухът се изпълни с електрически избухвания и генераторът даде на късо.

Огън над главите, вода под краката — висока вълна се устреми след Чейс и Нина, които тичаха към изхода. При всяка стъпка болка пронизваше крака на Нина, но тя стискаше зъби и продължаваше да тича напред. Надигащата се зад тях водна маса бучеше като цунами, което всеки миг щеше да ги отнесе…

Стигнаха до люка. Чейс успя да тласне Нина през него в мига, когато вълната се блъсна в херметичната преграда и ги обсипа с ледени пръски. След това самият той премина от другата страна и се облегна гърбом върху люка, затръшвайки го с всичка сила. Капакът издрънча върху рамката. Нина се довлече до него и дръпна ръчката, за да го заключи. После се наведе към пода запъхтяна.