Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Той се устреми надолу по стълбите към трюма. Натрошеното тяло на мъжа, който беше излетял през прозореца, висеше от първия пръстен. Чейс отвърна поглед от неприятната гледка и хукна край генератора, захвърляйки автомата на пода.

Прикривайки с ръка очите си от ярките електрически изпразвания, той тичаше към платформата, на която се намираше Нина.

— Изключи го! — изкрещя Мичъл към един от оцелелите техници. — Не виждаш ли, че се пренатоварва, изключи проклетото нещо!

— Не мога! — отвърна мъжът. — Вече е преминало на самозахранване! Системата се придържа към последната подадена й команда — ще продължи да натрупва мощност, докато не се взриви. Единственият начин да я спрем, е като извадим свръхпроводника!

— Или човека, който го държи — изръмжа Мичъл и се взря през виещия се дим към другия край на камерата. Блясъкът на Екскалибур се виждаше ясно — както и Нина, която все още беше прикована към него.

Той се огледа за автомата си. Той лежеше под горящата конзола и пламъците облизваха корпуса му.

— Може би се оказа прав, Еди, за това, че твърде лесно се чупи — каза той, преди да изтича към прозореца. Един бърз поглед надолу му бе достатъчен, за да разбере, че Чейс е захвърлил откраднатия ХМ-201, тъй като неговите отпечатъци не бяха вкарани в паметта на оръжието.

Но тези на Мичъл бяха.

— Опитай се да стабилизираш системата — заповяда той на техника и излетя през вратата.

Температурата в трюма бързо се покачваше заради увеличаващия се брой електрически изпразвания около генератора, но онова, за което Чейс не беше подготвен, беше миризмата. Вонята на горяща боя и топяща се пластмаса се стовари върху носа и очите му; всичко, до което се докосваха електрическите изригвания, избухваше в пламъци. Докато тичаше през трюма, се озова твърде близко до някои от тях и беше принуден да спира на няколко пъти, докато не угаснат.

Стигна до крана, но отново бе спрян от електрическа дъга, която се заби в отсрещната стена и го засипа с метални стружки. Той заобиколи и се приближи от другата страна.

— Еди! — извика Нина отгоре. — Джак идва след теб!

Чейс се обърна назад. Мичъл беше намерил автомата и тичаше през трюма към него. Избягваше да стреля, защото не искаше да рискува и да улучи още някой магнит и още повече да влоши ситуацията.

В основата на платформата имаше контролен панел. Чейс натисна бутона. Със съскане на хидравликата платформата започна да се спуска. Едва когато стигна до пода, той видя превързаното бедро на Нина.

— Господи! Какво се е случило?

— Кучият син ме простреля, това се случи! Изкарай ме от тук!

Чейс се изкачи върху платформата и огледа скобата в търсене на ключалка. Намери я и освободи ръцете й. Нина се отдръпна и светлината на Екскалибур внезапно угасна. Но генераторът продължи да работи, в трюма бушуваше електрическа буря. Тя се протегна и разкопча скобите, които придържаха меча в нишата му.

— Какво правиш? — попита Чейс.

— Не можем да го оставим в ръцете на Джак! Той смята да взриви „Ентърпрайз“!

Той я погледна объркано.

— Космическия кораб?

— Аха, космическия кораб — отвърна саркастично тя. — Самолетоносача! И смята да хвърли вината върху руснаците, за да започне война! — Тя измъкна Екскалибур и острието му отново заблестя. — Ох, мамка му!

Чейс видя Мичъл, който се приближаваше тичешком към тях — но прицелът му все още беше отчасти блокиран от генератора.

— Не би посмял да стреля по маг…

Мичъл стреля.

Някои от куршумите отскочиха от генератора, без да го повредят, издавайки глухи удари, вместо остри металически изщраквания.

Други улучиха по-меки цели.

Чейс се почувства така, сякаш е бил ритнат в стомаха. Друг куршум го улучи в рамото и Чейс политна назад, без да усеща ръката си. Нина усети удар в ранения си крак, който изведнъж се подгъна. Тя изгуби равновесие и падна от платформата. Екскалибур се плъзна по пода.

Пластмасови куршуми, досети се Чейс — несмъртоносните муниции на ХМ-201. Пъшкайки, той се претърколи на една страна, дясната му ръка висеше отпусната. Той се хвана с лявата си ръка за рамката, в която допреди малко се намираше Екскалибур, и започна да се изправя.

Ботушът на Мичъл се заби в гърба му и отново го запрати на пода. Американецът скочи на платформата и отново го изрита злобно, след което го удари с автомата.

— Хайде, копеле такова! — извика той. Последва нов ритник. Чейс изрева от болка. — Да видим сега кой е по-добрият!

Той стъпи върху гърдите на Чейс, забивайки ток в ребрата му. Останал без дъх, Чейс се опита да се извърти, но останал само с една действаща ръка, той не можа да си осигури добра опора. Мичъл се надвеси над него, около пръстена, който висеше над главата му като злобен ореол, танцуваха електрически мълнии.