Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

На няколко фута отдолу се забелязваше подпорна греда. Не беше кой знае какво, но щеше да свърши работа. Той се спусна през дупката в мига, когато куршумите се забиха в стената над главата му.

Чейс стъпи върху гредата и се плъзна по нея, защото тя се спускаше под стръмен ъгъл. Той се олюля и протегна ръце, за да се захване някъде, изпускайки единия си пистолет на пода. Политна надолу, но успя да се вкопчи за гредата, обвил и двата си крака около нея.

С разтуптяно сърце установи, че виси от скелето, което поддържаше апаратура — копие на системата на Васюкович, само че хоризонтално разположена. Единият от огромните електромагнитни пръстени висеше в единия край, закрепен върху големи изолатори. Следваше дълъг низ от пръстени по цялото протежение на трюма, а другият му край стигаше…

До Нина!

Тя се намираше в срещуположния край на генератора и се издигаше заедно с Екскалибур върху една платформа. Чейс изпита желание да я повика, но не можеше, защото щеше да издаде позицията си.

Въпреки че едва ли щеше да мине много време, преди да го открият.

Той се издърпа нагоре и намери място, където да стъпи. Като че ли генераторът все още не работеше — но след като антенната решетка бе задействана, едва ли щяха да се бавят дълго. Дали не можеше да го саботира? Токата на ремъка му иззвъня при удара в металната греда. В главата му започна да се оформя план…

— Какво става, по дяволите? — Мичъл изтича до прозореца в контролната зала и впери невярващ поглед във фигурата, която се катереше по поддържащата греда. — Той е тук! — Грабна слушалките с микрофон от единия техник и извика: — Охрана! Той е в трюма, върху генератора! Веднага си довлечете задниците долу! — Грабна един ХМ-201 и се втурна надолу по стълбите.

Чейс го видя да се приближава, скочи от рамката и застана под магнитния пръстен. Държеше пистолета в едната си ръка… а в другата имаше граната; пръстите му леко стискаха взривателя. Той протегна ръце встрани, за да може Мичъл да види какво държи. Разбира се, възможно беше просто да го застреля, но той се надяваше, че американецът ще бъде предпазлив и няма да иска да повреди генератора.

— Хей, Джак! — извика той, когато Мичъл се приближи с вдигнат автомат. — Хубава лодка! Жалко, че ще трябва да ти счупя играчката.

— По-добре остави гранатата, Еди! — отвърна гневно Мичъл.

— Знам ли, любопитен съм — нали каза, че ако магнитите бъдат повредени, ще се случат доста неприятни неща — очертава се яко шоу; май си заслужава да го видя. Или пък може да пуснеш Нина и просто ще си тръгнем от тук. — Той погледна към платформата. Нина вече го беше забелязала и наблюдаваше разиграващата се сценка.

— Няма такъв вариант. — Мичъл щракна превключвателя на амуниции и се прицели. — Мога да ти откъсна ръката от рамото, Еди — и кой знае, може дори да не изпусне гранатата. Но дори и да не стане, магнитите ще издържат, те са здрави.

— Толкова здрави, че имаш цяла стая, пълна с резервни? — възрази Чейс. — Пусни Нина, или ще взривя това място!

— Заедно със себе си?

— Щом се налага.

Мичъл поклати глава.

— Не. Доста добре те опознах, Еди. Ти се посвещаваш изцяло на мисията си, също като мен — а сега мисията ти е да измъкнеш Нина от тук жива. Ако се взривиш, мисията ти пропада, а аз знам колко мразиш това.

— Ще видим.

Мичъл се подсмихна. Появиха се още мъже. Някои от тях бяха въоръжени с автомати ХМ-201, други с по-конвенционални оръжия. Мичъл ги погледна, след което гневно избухна.

— Какво правите, по дяволите? Тук се допускат само неметални оръжия! Вън! — Изведнъж по лицето му се изписа разбиране. — Докладваха ми, че носиш два пистолета, Еди. Къде е другият?

— Нямам представа — отвърна искрено Чейс. — Изпуснах го, може да е навсякъде. Не се знае каква вреда ще нанесе, когато бъде придърпан от магнитите, а?

— Разпръснете се — заповяда Мичъл на хората си, като не сваляше оръжието си от Чейс. — Търсете чужди обекти. Някъде трябва да има пистолет — намерете го.

Чейс го погледна с отегчено изражение, сякаш казваше, че това няма да стане, но не след дълго един от мъжете извика, че е открил падналия „Хеклер и Кох“.

— По дяволите — измърмори той.

— Добра импровизация, Еди — каза Мичъл, — но нещо не се получи. Нищо не ти остана. Върни взривателя на мястото му.

Чейс сви примирено рамене. Протегна ръка и показа гранатата — взривателят през цялото време си беше на мястото си, прикриван от палеца му.

— Заслужаваше си да опитам.

— Претърсете го. — Двама мъже се приближиха до Чейс и го претърсиха, прибирайки всичко, което намериха по джобовете му. — Добре, отнесете ги извън периметъра. Размърдай се, Еди. — Той махна с автомата към контролната зала.