Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Няма ли да ме убиеш?

Мичъл се усмихна.

— О, да, ще го направя! Но не ми се иска наоколо да летят куршуми. Размърдай се!

Чейс погледна безпомощно към Нина, след което тръгна към контролната зала, следван от Мичъл. Останалите мъже, с изключение на един, вървяха към изхода пред тях. Последният също насочи автомата си към Чейс и тръгна след него и Мичъл.

— Кого се каниш да взривиш? Иран? Русия? Венецуела?

— Почти позна за второто — отвърна Мичъл и двамата влязоха в контролната зала. — Достигнахме ли етап едно?

— Да, сър — отвърна техникът. — Намираме се на мястото на пресичане на пет енергийни потока и вече източваме 0.37 от тях. Всички уреди светят зелено.

— Тогава дайте на максимум.

Техниците работеха в унисон, електрическото жужене се засили и палубата затрепери. Мичъл се приближи към един екран, на който се отчиташе мощността на системата — същият като в Русия. Той постепенно отчете 0,50 и със засилването на мощността на магнитното поле все повече геоенергия се вливаше в системата.

През свръхпроводника. През Екскалибур.

Чейс виждаше Нина в дъното на трюма, окована в центъра на последния пръстен. Пред нея мечът блестеше по-ярко от всякога. Неспособна да прикрие очите си с ръце, тя извърна глава настрани.

През един от близките пръстени премина електрическа мълния, танцувайки между магнитите. Около генератора се зараждаха все нови мълнии, остра миризма на озон удари Чейс в носа.

— Нали нищо няма да й се случи там?

— Нямаше да я сложа там, ако исках да я убия. Трябва ми жива.

Уредът бързо подмина 0.80.

— Антената насочена ли е към целта?

— Тъй вярно, сър — отвърна мъжът. — Йонното отражение е изчислено и въведено, целта е в обсег.

Мичъл кимна. 0.90 примигна бързо и изчезна, 0.95…

— Достигнахме прага! — възкликна той и удари с юмрук по конзолата, когато на дисплея се изписа 1.00 и продължи да отброява, без да спира, като числата продължаваха да нарастват.

— Потвърдено! — извика техникът също толкова въодушевено. — Процесът вече се самозахранва и нараства според предвидените параметри.

— Статус на магнитното поле?

— Стабилен и също нараства.

— Поддържай го така — заповяда Мичъл. — Приготви се за стрелба.

Чейс наблюдаваше Нина, около която танцуваха електрически дъги, след което погледът му се отмести върху поддържащата греда, върху която се беше приземил, след като скочи от люка. Втренчен в една точка, той не спираше да повтаря:

— Хайде де, хайде де…

Мичъл го погледна остро.

— Какво беше това?

— О, нищо — отвърна Чейс. — Само дето нали се сещаш, че като ме хвана, носех една ръчна граната?

— Да?

— Ами когато влязох в трюма, имах две.

Мичъл се завъртя и се втренчи в гредата, отвори уста да издаде бърза команда…

Твърде късно.

Втората граната на Чейс висеше за взривателя на една от многобройните куки, поддържащи километричните кабели на генератора. Интензитетът на магнитното поле нарастваше и стоманената й обвивка беше привлечена от най-близкия пръстен с електромагнити. Гранатата увисна перпендикулярно на пода. В началото скобата издържа, но невидимата сила я привличаше все по-силно и тя започна да се огъва… докато накрая се пречупи.

Гранатата се удари в магнита, взривателят й се освободи и залепна до нея. Детонаторът започна да отброява секундите: три, две, едно…

Експлозията пръсна магнитите на парчета. Натрошените фрагменти бяха привлечени от интензивното магнитно поле и профучаха край генератора, удряйки се в други компоненти, откъсвайки ги от техните места. Трюмът беше залят от масивни електрически изпразвания, искри и пламъци изпълниха въздуха.

Още един магнит се пренатовари и избухна, отломките разбиха прозореца на контролната зала. Мичъл се хвърли зад едната конзола, а Чейс се завъртя и удари в лицето зашеметения човек, който го охраняваше, разбивайки носа му.

Чейс сграбчи автомата му още докато падаше на земята. Той беше безполезен като оръжие, заради биометричната си ключалка. Вместо това Чейс натисна бутона на гранатомета.

Гранатата прелетя през контролната зала и се заби в конзолата от другата страна. Взривната вълна отхвърли техниците встрани, а един мъж излетя през счупения прозорец като парцалена кукла. Чейс хукна към вратата, изстрелвайки още една граната към втората конзола. Видя Мичъл да пълзи по пода и насочи оръжието си към него, но близката конзола блокираше прицела му — ако стреляше сега, самият той щеше да пострада при взрива. Вместо това изскочи през вратата, изстреля последната граната в големия екран на стената и компютърната карта изчезна във вихъра от натрошени течни кристали.