Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Добре — каза Чейс, като посочи към външния люк, — излизай навън.

Нина все още не разбираше какво е намислил, но излезе навън, куцукайки, и се озова на мостика. Някъде в далечината забеляза една от спасителните лодки. Кърмата на „Аврора“ продължаваше да се надига, огромният контейнеровоз потъваше с носа надолу в черния океан.

Чейс й подаде края на едно въже.

— Овържи го около мен и след това се привържи и ти. Омотай го няколко пъти и го затегни колкото можеш по-здраво. Довери ми се — добави той, забелязвайки изражението на лицето й.

— Добре — каза тя несигурно и прекара въжето около кръста му, докато той затягаше каишката на някакъв малък уред около китката си. — Знаеш ли как работи това нещо?

— Донякъде. Джак ми показа. Добре де, по-скоро го описа, отколкото показа, но общо взето схванах същността.

— Ще се доверя на думите ти — отвърна нервно Нина. Тя уви въжето около себе си и Чейс още веднъж, стегна го здраво и го завърза.

Той я обгърна с ръце и я придърпа към ръба на мостика.

— Трябва да се качим на перилата. Ще се справиш ли?

— Налага се да го направя, нали? — Чейс я вдигна и тя уви левия си крак около едната подпора на парапета, за да запази равновесие. Той я последва. Нина едва не изплака от болка, когато той се притисна в раната на десния й крак, но стисна зъби и замълча.

— Добро момиче — каза Чейс, докато двамата се опитваха да балансират върху парапета. — Така, да видим дали ще успея да подкарам това нещо.

— Но преди това… — каза Нина.

— Какво?

Тя го целуна.

— За всеки случай, ако нямам възможността да го направя отново.

Той се усмихна.

— Хей, най-после определих дата за сватбата — и нямам намерение да я пропусна! — Той й върна целувката, след което огледа панела за управление, а тя се притисна към него. — Така. Да видим…

Той натисна един бутон. Двете страни на раницата се разтвориха като хитинова черупка на бръмбар, който се кани да излети, и черните делта-крила от карбонови нишки се разпериха встрани.

Чейс беше впечатлен от скоростта и прецизността на разгръщане, общата дължина на крилете достигаше десет фута.

— Доста добре. Сега двигателите. — Той насочи пръст към следващия бутон. — Дръж се много здраво — предупреди той Нина. — Защото когато натисна този бутон, усещането ще бъде като ритник в задника и ще се изстреляме нагоре.

Нина затвори очи и ги стисна здраво.

— Давай!

Чейс се наведе напред и натисна бутона.

Четирите миниатюрни реактивни турбини оживяха, горещината от изпускателните им тръби нагърчи боята върху парапета и Нина и Чейс скочиха. Крилата уловиха вятъра и набраха скорост…

Надолу. Те падаха край едната страна на кораба, а покрай тях прелитаха палубите.

Чейс смени позицията си, протегна ръце и изви гръб, опитвайки се да заеме хоризонтално положение. Ако успееше да набере достатъчно скорост, за да могат крилете да ги издигнат нагоре…

Черната вода се приближаваше към тях, върху нея блещукаха отраженията от лампите на кораба. Продължаваха да падат надолу твърде бързо…

Изведнъж отраженията се плъзнаха под него двигателите бяха достигнали пълна мощност и започнаха да ги отдалечават от „Аврора“ с нарастваща скорост.

Но това все още не беше достатъчно. Току-що бяха прелетели край горната палуба и падаха право надолу към океана…

Най-после успяха да заемат хоризонтално положение, крилата се вдигнаха нагоре, сякаш изведнъж оживели. Нина изпищя, когато въжетата рязко я дръпнаха нагоре. Чейс отчаяно се изпъна назад, колкото се може повече, лицето му пулсираше от ледения вятър, който стържеше по кожата му.

Екранен ефект, досети се той. При много ниски височини низходящата струя се отблъскваше от повърхността на водата, в резултат на което се получаваше много по-голяма подемна сила.

Но дали тя щеше да бъде достатъчна, за да ги държи далеч от вълните?

Очите му сълзяха от силния вятър. Нещо прелетя от едната им страна: спасителна лодка, едва зърнато размазано цветно петно, което бързо изостана назад…

И надолу.

Вече набираха височина!

Чейс се изпъна напред, за да запази позицията си, а Нина висеше зад гърба му. Ускорението от двигателите, комбинирано с ъгъла на крилете беше достатъчно, за да ги вкара в режим на постепенно, но стабилно издигане. Той погледна към панела за управление и видя как цифровият висотомер бавно, но постепенно се покачва. Припомни си какво му беше казал Мичъл за количеството гориво, което глайдуингът можеше да носи, и се опита да изчисли до каква височина биха могли да се изкачат, преди да свърши. Знаеше много добре, че Нина щеше да го сметне за секунди, но ревът на вятъра и двигателите щеше да му попречи да й предаде информацията — освен това я усещаше как трепери и му беше ясно, че в главата й се въртят съвсем различни неща от температура и гравитация.