Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

— Добре — отвърна той. Мисълта му бе заета изцяло с кръстословицата. Бе попълнил единадесет думи — сигурен белег, че вечерта е била спокойна.

Марк потегли по Пенсилвания авеню към апартамента си. На първото кръстовище турист, който не знаеше, че има предимство, блокираше движението. „По дяволите!“, изруга Марк. Вашингтон бе пълен с кръстовища с кръгово движение, а те бяха толкова досадни. Когато майор Пиер Л’Енфан планирал град, наподобяващ паяжина, с улици и булеварди, които се разклоняват ветрилообразно от центъра към периферията на града, автомобилът все още не е бил изобретен. По-късно градските архитекти помирили геометрията с географията и въвели кръгово движение на много от кръстовищата. Гостите на Вашингтон, които не бяха овладели майсторството на измъкването отдясно, започваха да се въртят в кръг по-дълго, отколкото са предвиждали първоначално. Накрая Марк излезе от кръговото движение и продължи по Пенсилвания авеню. Караше бавно към дома си. Мислите му бяха мрачни и неспокойни. Включи радиото, за да чуе среднощните новини; трябваше да се разсее. Нямаше нищо интересно и гласът на говорителя звучеше доста отегчено: президентът дал пресконференция, посветена на законопроекта за контрол върху оръжията, положението в Южна Африка се влошавало… Следваха местните новини: на „Джордж Вашингтон“ станала катастрофа и две коли били извадени от реката с кран, под светлината на прожектори. Едната била черен линкълн, другата — син форд, съобщили очевидците, съпрузи от Джексънвил, прекарващи отпуската си във Вашингтон. Засега нямало повече подробности.

Син форд. Въпреки че не слушаше внимателно, тези думи достигнаха до Марк. Син форд? О, не, господи, не! Сви по „Мейн“, като едва не отнесе един пожарен кран и се насочи с пълна скорост към Мемориал бридж. На мястото на катастрофата бе пълно с полиция, а едното платно бе затворено с бариери. Спряха втурналия се Марк на бариерата. Той показа служебната си карта и откри старшия офицер. Изрази опасенията си, че една от колите вероятно е била управлявана от агент на ФБР. Някакви подробности?

— Още не сме ги извадили — отвърна инспекторът. — Разполагаме само с двама свидетели на катастрофата, ако е било катастрофа. Очевидно е станало нещо странно. Ще ги извадим до половин час. Кажете ми, ако мога да ви помогна с нещо.

Марк прекоси шосето, за да наблюдава големите кранове и водолазите, които се гмуркаха в реката под светлината на прожекторите. Тридесетте минути изминаха; той трепереше от студ, чакаше и гледаше. Четиридесет минути, петдесет минути… Едва след час извадиха черния линкълн. В него имаше едно тяло. Предпазлив човек — беше си сложил колана. Полицаите продължиха да работят. Марк се върна при инспектора и попита кога ще извадят втората кола.

— Скоро. Линкълнът не е вашият автомобил, а?

— Не е — отвърна Марк.

Десет минути, двадесет минути, видя покрива на втората кола — тъмносиня кола. Видя вратите й, един от прозорците бе отворен докрай. Видя я цялата. В нея имаше двама души. Видя номера. За втори път тази вечер му прилоша. Почти разплакан, той се върна при инспектора и му съобщи имената на двамата мъже в колата и се втурна към телефона от другата страна на шосето. Беше далеч. Докато набираше номера, погледна часовника си — почти един. Сънен глас каза:

— Да.

— Юлий — отвърна Марк.

Гласът каза:

— Кой е номерът ти?

Даде му го. След тридесет секунди телефонът иззвъня.

— Е, Андрюз. Един часът през нощта е.

— Зная, сър, но Стамс и Колвърт са мъртви.

Настъпи моментно объркване; сега вече гласът бе буден.

— Сигурен ли си?

— Да, сър.

Марк разказа подробно за катастрофата, опитвайки се да прикрие умората и вълнението в гласа си.

— Обади се веднага в Бюрото, Андрюз — каза Тайсън, — без да съобщаваш нито една от подробностите, които научих тази вечер. Уведоми ги за катастрофата — нищо повече. На сутринта измъкни колкото се може повече информация от полицията. Ще се срещнем в кабинета ми в седем и половина, а не в осем и половина. Влез през по-далечния вход; там ще те очаква един мъж. Ще те познае. Не закъснявай. Сега се прибери вкъщи и се опитай да поспиш. Не се свързвай с никого до утре. Не се тревожи, Андрюз. Двамата с теб знаем, а и аз ще накарам много агенти да извършат рутинните проверки, с които те бях натоварил.

Край на разговора. Марк се обади на Аспирина — ама че нощно дежурство му се бе паднало. Съобщи му за Стамс и Колвърт и затвори, преди Аспирина да започне да го разпитва. Върна се в колата и подкара бавно към дома си. Улиците бяха пусти и мъглата придаваше извънземен вид на всичко.