Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

При нормални обстоятелства Марк би се изсмял.

Директорът гледаше папката.

— Значи гъркът поискал да се срещне с шефа на ФБР — продължи той. — Може би щях да удовлетворя молбата му, ако знаех за нея. — Той вдигна поглед. — И така, фактите: Казефикис заявил пред вас в „Уудро Уилсън“, че според него в действие е заговор за убийството на президента на Съединените щати на десети март; че е чул това, докато е обслужвал обяд в хотел в Джорджтаун, на който според него е присъствал американски сенатор. Дотук така ли е, Андрюз?

— Да, сър.

Директорът отново погледна папката.

— От полицията са взели отпечатъците на убития, но не са ги открили нито в картотеката на Националния център за криминална информация, нито в досиетата на вашингтонската полиция. Значи за момента, след снощните убийства, действаме според презумпцията, че всичко, което гъркът имигрант ни е казал, е истина. Може да не е разбрал всичко казано на този обяд, но настина е попаднал на нещо достатъчно важно, че да доведе до четири убийства за една нощ. Мисля, че хората, които стоят зад тези ужасни събития, смятат, че сега са в безопасност, и са убили всеки, който би могъл да знае за плановете им. Ти си късметлия, Андрюз.

— Да, сър.

— Предполагам, минало ти е през ума какво са си мислели те — че в синия форд си бил и ти.

Марк кимна. През последните десет часа това непрекъснато му се въртеше из главата; надяваше се Норма Стамс никога да не се сети за същото.

— Искам заговорниците да останат с впечатлението, че нищо не ги заплашва, и поради тази причина няма да променя програмата на президента за десети март, поне засега.

Марк се осмели да попита:

— Но, сър, това няма ли да изложи президента на смъртна опасност?

— Андрюз, някой, някъде — и вероятно той е американски сенатор — възнамерява да убие президента. Засега е убил двама от най-добрите ми агенти, грък, който би могъл да го разпознае, и ням пощальон, чиято единствена връзка с цялата история е, че би могъл да идентифицира убиеца на Казефикис. Ако сега избързаме с тежката артилерия, само ще ги уплашим. Не разполагаме с почти нищо; едва ли ще разкрием кои са. И дори да го направим, няма да можем да ги осъдим. Единственият ни шанс да ги пипнем, е да оставим копелетата да си мислят, че са в безопасност — до последния момент. Само така бихме могли да ги хванем. Възможно е вече да са се изплашили, но лично аз се съмнявам. Използваха такива жестоки методи, за да скрият самоличността си, че трябва да имат много важна причина да искат смъртта на президента на десети март. Трябва да открием тази причина.

— Ще кажем ли на президента?

— Не, не, още не. Бог ми е свидетел, той си има достатъчно проблеми, за да се чуди още и кой от сенаторите му е Марк Антоний и кой Брут.

— Тогава какво ще правим през следващите шест дни?

— Двамата с теб ще открием Касий. А той може да е просто нечие прикритие.

— А ако не успеем? — попита Марк.

— Бог да пази Америка.

— А ако го намерим?

— Може да ти се наложи да го убиеш.

Марк се замисли за миг. Никога през живота си не бе убивал човек, а ако трябва да бъдем съвсем точни — никога не бе убивал живо същество. Не настъпваше дори буболечка. И мисълта, че първият човек, когото можеше да се наложи да убие, ще бъде американски сенатор, бе най-малкото страшна.

— Не се тревожи, Андрюз. Вероятно няма да се стигне дотам. Позволи ми да ти обясня какво точно възнамерявам да направя. Ще уведомя Стюарт Найт, шефа на Сикрет Сървис, че двама от агентите ми са разследвали мъж, който твърдял, че президентът на САЩ ще бъде убит през следващия месец. Няма обаче да му кажа, че вероятно е замесен и сенатор, нито пък, че двама от служителите ми са загинали; това не го засяга. В случая може да не е замесен никакъв сенатор и не бих желал хиляди хора да започнат да се взират в избраните от тях законодатели и да се питат кой е престъпникът.

Заместник-директорът се изкашля и за първи път се намеси в разговора.

— Но някои от нас мислят точно това.

Директорът продължи, без да му обърне внимание:

— Още тази сутрин, Андрюз, ще напишеш доклад за разказа на Казефикис и обстоятелствата, при които е бил убит, и ще го предадеш на Грант Нана. Не включвай в него последвалото убийство на Стамс и Колвърт: никой не трябва да свърже двата случая. Докладвай за заплахата срещу президента, но не и за вероятното участие на сенатор. Нали това е разумно, Мат?

— Да — отвърна Роджърс. — Ако за подозренията ни научат онези, които не трябва, ще бъдем изправени пред опасността да изплашим убийците. Тогава просто ще се наложи да започнем отначало — ако въобще имаме късмет да получим такава възможност.