Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

Авторът би желал да благодари на всички, които му помогнаха със съвети и дела в проучванията за тази книга.

Вашингтон

От Белия дом

Хари Макферсън, специален съветник на президента Джонсън

От ФБР

Кларънс Кели, директор

Ник Стамс, вашингтонско бюро

Бил Гън, отдел за връзки с обществеността

От Дружеството на бившите агенти

Пол Ламберт

Джон Флетли

Изследователи

Синтия Фарар, Йейл

Натали Уекслър, Харвард

Пол Роу, Харвард

Лондон

От посолството на САЩ

Филип Кайзер, пълномощен министър 1964–69 г.

Бил Киш, аташе

От гръцката православна църква

Негово Високопреосвещенство архиепископ Антенагорас

Епископ Грегъри

Специални благодарности на мистър и мисис Опека за това, че ми позволиха да ползвам дома им в Барбадос. На Клайв Екстън, Робин Оукли, Тони Таунзенд, Хенри Тонга, Питър Снел, Соня Джордан и Джун Робинс и на съпругата ми, Мери, за часовете, прекарани в редактиране и четене на коректури.

12:26

— Аз, Едуард Мур Кенеди, тържествено се заклевам…

— Аз, Едуард Мур Кенеди, тържествено се заклевам…

— … да изпълнявам съвестно длъжността Президент на Съединените щати…

— … да изпълнявам съвестно длъжността Президент на Съединените щати…

— … и да полагам всички усилия да спазвам и защитавам Конституцията на Съединените щати. Заклевам се!

— … и да полагам всички усилия да спазвам и защитавам Конституцията на Съединените щати. Заклевам се!

За първи път в историята на Съединените щати двама братя бяха достигнали до най-желания пост в американския политически живот.

Четиридесетият президент се усмихна на четиридесет и третата Първа дама. Ръката му продължаваше да лежи върху Библията на Дуей 1 1 Библията на Дуей — английски превод на Библията, извършен от римокатолически свещеник в края на 16-ти, началото на 17-ти век. — Б.пр. , същата, върху която се бе заклел и тридесет и първият президент и която бе принадлежала на баба им. Това бе краят на една борба и началото на друга. Тед Кенеди бе преминал през много изпитания. След бурна кампания на първичните избори, на петото гласуване на конференцията на Демократическата партия в Хюстън едва не бе сразил президента Джими Картър. През ноември 1980 година излезе победител от още по-яростна битка с кандидата на републиканците, губернатора на Илинойс, Джеймс Томпсън. Едуард Кенеди бе станал президент с преднина от 147 000 гласа, най-малката в американската история.

Следващият, който го поздрави, бе бившият президент Джери Форд. Той желаеше да се състезава с Кенеди като кандидат на републиканците, но кампанията му през 1980 година се бе провалила. Никога нямаше да получи възможност за реванш.

Бившият президент Никсън отсъстваше.

Аплодисментите започнаха да стихват. Президентът изчака и края на салюта от двадесет и един оръдейни изстрела. Едуард Мур Кенеди се изкашля лекичко и погледна към петдесетте хиляди смълчани граждани, събрали се на „Капитал Плаза“, и към останалите двеста милиона пред телевизионните екрани. Нямаше нужда от пелерините и дебелите палта, които бяха помрачили триумфа на брат му. Времето бе необичайно топло за средата на януари и по изпълнената с хора поляна откъм източната страна на Капитолия, макар и подгизнала, не бе останала и следа от коледния сняг.

— Господин вицепрезидент Бъмпърс, господин председател на Върховния съд, господин президент Картър, господин вицепрезидент Мондейл, преподобно духовенство, съграждани…

Първата дама го слушаше внимателно и се усмихваше вътрешно, когато чуеше някоя от думите или фразите, които представляваха нейния принос към речта на съпруга й.

Денят им бе започнал в 6:30 сутринта. И двамата не бяха спали добре след прекрасния концерт в тяхна чест предната вечер. Кенеди бе прегледал обръщението си за последен път, бе подчертал по-важните фрази и бе направил само незначителни промени. Пиер Селинджър се бе обадил снощи и бе предложил израза: „Трябва да направим така, че децата на нацията не само да четат историята, но и да я пишат“. Кенеди обичаше риториката и успя да вмъкне фразата.

Той стана, изми се и се избръсна мълчаливо. Облече тъмен костюм и вратовръзка. Погледна през прозореца на спалнята към спокойната шир на Потомак, която блестеше на утринното слънце. Целуна по бузата сънената си жена и тихо слезе в салона на долния етаж. Три от стените му бяха облицовани с висока дъбова ламперия. Четвъртата страна бе заета от огромен прозорец, през който отново видя Потомак.