Джефри Арчър - Да кажем ли на президента

Наближаваха Капитолия и Джими Картър прекъсна мислите на новоизбрания президент:

— Нека Бог бъде с теб, Тед. Запомни, ако ти потрябва помощта ми или просто ти се прииска да побъбрим, аз съм в Джорджия. Няма нужда да ти казвам, че на този пост си винаги сам. Винаги ще те разбера, така че можеш да ми се обадиш по всяко време.

Тед кимна и се усмихна любезно; това бе християнски жест при тези обстоятелства. Шестте коли спряха.

Кенеди влезе в Капитолия. Джими Картър се спря за миг, за да благодари на шофьора за последен път. Съпругите, заобиколени от агенти на Сикрет Сървис, махаха на тълпата и заемаха местата си на трибуната.

— Ще дойде време — прошепна Розалин Картър на Джоан Кенеди, — макар и след години, когато някой мъж ще прави това, което вършим ние. Ще наблюдава как жена му полага клетва.

Междувременно главният церемониалмайстор водеше Кенеди по галерията към приемната. На всеки десет крачки стоеше морски пехотинец, който отдаваше чест. В приемната ги посрещна новоизбраният вицепрезидент Дейл Бъмпърс от Арканзас. Размениха си няколко фрази, като никой от двамата не изслуша отговорите на другия.

Президентът на Съединените щати Джими Картър влезе усмихнат — усмивка на човек, освободил се от тежък товар. Той отново се ръкува протоколно с Кенеди; днес щяха да го направят седем пъти. Главният церемониалмайстор ги изведе на трибуната. За тази, както и за всички останали церемонии по встъпването в длъжност на президента, на Източния вход на Капитолия се издигаше временна трибуна. Събралото се множество стана и отвърна на поздрава на президента и неговия приемник. После всички седнаха мълчаливо и зачакаха предаването на властта.

— Скъпи американци, в мига, в който поемам този пост, Съединените щати са изправени пред огромни и застрашаващи сигурността им проблеми по целия свят. В Южна Африка се води безмилостна гражданска война между бели и черни. В Близкия изток разрушеното през миналогодишната война е вече възстановено, но и двете страни отново строят арсенали вместо училища и ферми. По границите на Китай с Индия и Русия съществува опасност от война между три от най-могъщите и многобройни нации на Земята. Южна Америка се люшка между ултрадясното и ултралявото, но нито една от двете крайности няма да подобри живота на тези народи. Две от държавите основателки на НАТО — Франция и Испания, са на крачка от комунизма.

— През 1949-та президентът Хари Труман заяви, че Съединените щати са готови с цялата си мощ и с целия си потенциал, да защитят свободата, където и да бъде застрашена тя. Днес, тридесет и две години по-късно, някои смятат, че този благороден акт се е провалил, че Америка е била и е прекалено слаба, за да понесе на плещите си целия товар на световен лидер. Изправен пред лицето на непрекъснато възникващи международни кризи, всеки американски гражданин би могъл да си зададе въпроса какво го интересуват събитията далеч от дома му, защо трябва да се чувства отговорен за защита на свободата извън Съединените щати.

— Няма да отговоря на тези съмнения със свои думи. „Никой човек не е остров“ — е написал Дън 3 3 Дън — Джон Дън, английски поет (1573 — 1631). — Б.пр. преди два века и половина — „всеки човек е част от континент“. Съединените щати се простират от Атлантика до Пасифика и от Арктика до екватора. „Аз съм част от човечеството, така че не питам за кого бие камбаната; тя бие за теб.“

Джоан харесваше тази част от речта. Тя изразяваше собствените й убеждения. Въпреки това се запита дали слушателите ще я посрещнат със същия ентусиазъм, с който бяха приветствали риториката на братя Кенеди през шейсетте. Вълните от оглушителни аплодисменти я успокоиха. Магията все още действаше.

— У дома ще създадем медицинско обслужване, което ще предизвика завистта на свободния свят. То ще осигури на всички граждани възможност да получат най-добрия медицински съвет и помощ. Няма да позволим нито един американец да умре, защото няма пари да живее.

Много демократи бяха гласували против Тед Кенеди поради схващанията му за медицинското обслужване. Един побелял от годините лекар му бе казал: „Американците трябва да стоят здраво на краката си“. „Как да го направят, когато вече лежат по гръб?“ — бе отвърнал Кенеди. „Боже, опази ни от богатите по рождение“ — бе отвърнал лекарят и бе гласувал за републиканците.

— И така, скъпи съграждани, нека осемдесетте години бъдат десетилетието, в което Съединените щати ще се превърнат в световен лидер не само като най-могъща, но и като най-справедлива нация, десетилетието, в което Съединените щати ще поведат война — война срещу страданията, война срещу дискриминацията, война срещу бедността.