— Мери си имала агънце — каза президентът с плътен глас.
— Благодаря ви, сър. Добре. Да започваме.
Всички камери бяха насочени към президента, който седеше зад бюрото си, спокоен и сериозен.
— Можете да започвате, господин президент.
Президентът погледна в обектива на първата камера.
— Скъпи съграждани, обръщам се към вас от Овалния кабинет по повод злодейското убийство на сенатора Дънкън на стъпалата пред Капитолия. Робърт Евърард Дънкън бе мой приятел и колега и аз зная, че всички ние скърбим за тази загуба. Съчувствам и на семейството му за това нещастие. Това престъпно деяние само укрепва решимостта ми да настоявам още на следващата сесия за приемане на закона, строго ограничаващ продажбата и наказващ незаконното притежаване на оръжие. Ще направя това в памет на сенатора Робърт Дънкън и никой не ще може да каже, че той е умрял напразно.
Директорът погледна Марк. Никой от двамата не промълви нито дума. Президентът продължи да описва важността на законопроекта и да обяснява защо тази мярка заслужава подкрепата на американския народ.
— Разделям се с вас, скъпи съграждани, благодарейки на Бога, че Америка все още ражда мъже, готови да рискуват живота си в служба на обществото. Благодаря ви и приятна вечер.
Камерата фокусира върху президентския герб. После в действие влязоха външните екипи и показаха Белия дом със спуснат наполовина флаг.
— Край, Хари — каза шефът на екипа.
— Да върнем отначало и да видим какво се е получило.
Президентът в Овалния кабинет и директорът и Марк в стаята на Хадли Рот изгледаха повторението. Беше много добре. „Законопроектът ще успее, ако Кенеди бъде преизбран“, помисли си Марк.
Вратата се отвори и се появи главният церемониалмайстор. Обърна се към директора.
— Президентът пита дали вие и мистър Андрюз ще бъдете така любезни да го посетите в Овалния кабинет.
Двамата станаха мълчаливо и го последваха по дългия мраморен коридор на Западното крило, покрай портретите на бившите президенти и техните съпруги и картини, показващи важни събития от американската история. Минаха покрай бронзовия бюст на Линкълн. Когато стигнаха Източното крило, спряха пред масивните сводести врати на Овалния кабинет, на които бе изобразен големият президентски герб. Зад бюрото в приемната седеше служител на Сикрет Сървис. Той погледна главния церемониалмайстор — и двамата не казаха нищо. Марк видя как агентът на Сикрет Сървис протяга ръка под бюрото и чу изщракване. Гербът се раздели, когато вратите се отвориха. Церемониалмайсторът остана на прага.
Някой откачваше миниатюрния микрофон от вратовръзката на президента, а красива млада жена махаше последните остатъци от пудра по лицето му. Телевизионните камери вече бяха изнесени.
Церемониалмайсторът обяви:
— Господин президент, директорът на Федералното бюро за разследване, мистър Х. А. Л. Тайсън, и специален агент Марк Андрюз.
Президентът стана и прекоси стаята, за да ги поздрави. Те се насочиха бавно към него.
— Марк — прошепна директорът.
— Да, сър?
— Ще кажем ли на президента?
Jeffrey Archer
Shall We Tell the President?, 1977
Издание:
Джефри Арчър. Да кажем ли на президента
Американска
ИК „Бард“ ООД, София, 2004
Коректор: Мария Трифонова
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36185
Последна корекция: 2 февруари 2016 в 09:40
Библията на Дуей — английски превод на Библията, извършен от римокатолически свещеник в края на 16-ти, началото на 17-ти век. — Б.пр.
Дж. Ф. К. — Джон Ф. Кенеди. — Б.пр.
Дън — Джон Дън, английски поет (1573 — 1631). — Б.пр.
Форт Нокс — военна база в Кентъки, в която се съхранява златния резерв на САЩ. — Б.пр.
Коул Портър — (1893 — 1964), американски композитор. — Б.пр.
Fluctuet nec mergitur — клатушка се, но не потъва (надпис на герба на Париж, който представлява кораб сред бурно море). — Б.пр.
Summa cum laude — отличен (оценка за издържан изпит). — Б.пр.
Sotto voce (итал.) — полугласно. — Б.пр.
Дейтона — автомобилна писта в САЩ. — Б.пр.