Джефри Арчър - Опасно наследство

… „Троил и Кресида“, „Добрият край оправя всичко“…

Ръчката се плъзна надолу и Адам почувства как волтовете проникват до всеки нерв в тялото му. Изкрещя с такава сила, че биха го чули на километър, ако не бяха в звукоизолирана стая. Когато експериментът завърши, Адам продължаваше целият да трепери, без да може да контролира гаденето в стомаха си. Ставински и Полард се втурнаха към стола и бързо развързаха найлоновите въжета. Адам падна на колене и заповръща.

— Не можем да си позволим да ви оставим да умрете от задушаване, нали? — каза Ставински. — В началото загубихме един-двама по този начин, но сега вече сме по-добри.

Веднага щом Адам се съвзе, Ставински го блъсна обратно на стола и Полард пак го завърза.

— Къде е Царската икона? — изкрещя Ставински.

— „Мяра за мяра“, „Отело“, „Крал Лир“… — каза Адам. Гласът му трепереше.

Полард взе друга бутилка вода и я тикна в устата му. Адам я изгълта, но това беше сякаш един малък оазис сред огромна пустиня.

Романов излезе отпред, а Ставински пак зае мястото си до ръчката на генератора.

— Ти си смел, Скот — каза Романов, — но това вече граничи с лудост. Просто ми кажи къде е иконата и аз ще отпратя Ставински и ще наредя на полковника да те остави на стъпалата на Британското посолство.

— „Макбет“, „Антоний и Клеопатра“…

Романов въздъхна и кимна. Ставински пак натисна ръчката. Дори полковникът пребледня, докато наблюдаваше реакцията на Адам. Той изкрещя още по-силно, мускулите му се стегнаха — волтовете проникваха в милионите нервни окончания на тялото му. Пак го отвързаха и той рухна на пода на четири крака. Дали още нещо бе останало в стомаха му? Щом вдигна глава, веднага пак го блъснаха на стола и го завързаха. Ставински се втренчи в него.

— Изключително, капитан Скот, можете да минете на трета фаза.

Лорънс пристигна на летище „Орли“ и единственото му желание беше да вечеря на спокойствие със стария си приятел в резиденцията на посолството. Посрещна го полковник Полард.

— Как е той? — бяха първите думи на Лорънс.

— Надявах се вие да ни осведомите — отговори Полард и взе куфарчето на Лорънс.

Лорънс спря на място и се втренчи във високия слаб военен, облечен в пълната униформа на Кралските драгуни.

— Какво искате да кажете?

— Съвсем просто е — каза Полард. — Спазих инструкциите до най-малка подробност и отидох да взема Скот от Ил Дьо ла Сите, но когато пристигнах, ме информираха, че е взет преди двадесет минути от някой, който е използвал моето име. Веднага се свързахме с кабинета ви, но тъй като вие вече бяхте на път, посланикът ми нареди да тръгна към летището, а той се обади на сър Морис.

Лорънс залитна и едва не падна. Полковникът бързо застана до него. Той не разбра какво иска да каже Лорънс, но чу думите много добре:

— Сега вече наистина ще повярва, че съм аз.

Когато Адам дойде в съзнание, Романов стоеше сам пред него.

— Понякога — каза руснакът, който продължаваше мисълта си, сякаш че Адам изобщо не бе припадал, — гордостта пречи на човек да прояви слабост пред палача или пред някой сънародник, особено ако последният е предател. Затова отпратих Ставински и полковника. Нямам желание да гледам как Ставински продължава експеримента си с трета фаза, но мога да го спра само ако ми кажеш къде си сложил иконата.

— Защо ще го правя? — каза войнствено Адам. — Тя законно ми принадлежи.

— Не е така, капитан Скот. Това, което взе от банката в Женева, е безценният оригинал, нарисуван от Рубльов, и тази икона принадлежи на Съветския съюз. И ако тази икона се появи на който и да е търг или в някоя галерия, ние незабавно ще я изискаме като откраднато национално съкровище.

— Но как е и възможно… — започна Адам.

— Защото — каза Романов — ти сега притежаваш оригинала, който царят е оставил на съхранение при Великия херцог на Хесе и повече от петдесет години Съветският съюз притежава само копие.

Адам гледаше недоверчиво как руснакът вади от вътрешния джоб на палтото си икона на „Свети Георги и змея“. Романов замълча и после я обърна; по лицето на Адам пробяга доволна усмивка, когато забеляза, че отзад в рамката няма поставена коронка.

— Също както и ти — продължи Романов, — аз съм взел тази икона само в заем, но като ми кажеш къде е оригиналът, ще те освободя и ще заменя копието с оригинала. Не може да се измисли нещо по-умно, а и ти пак ще можеш да извлечеш значителна печалба за себе си.

— Трици за брашно — каза Адам подигравателно.