Джефри Арчър - Опасно наследство

— Не се притеснявайте да ни показвате точно какво чувствате. Намирате се в звукоизолирана стая, така че няма да обезпокоите никого в тази сграда.

Адам не обърна внимание на коментара, стисна юмруци и продължи да шепне:

… „Ричард III“, „Сън в лятна нощ“, „Крал Джон“…

Ставински натисна ръчката за още две секунди. Болката връхлетя Адам за втори път. Когато руснакът спря, той почувства, че му се гади, но успя да остане в съзнание.

Ставински изчака известно време, преди да изкаже мнението си.

— Впечатляващо. Определено сте подготвен за втора фаза, от което може незабавно да се освободите само като отговорите на един прост въпрос. Къде е Царската икона?

Устата на Адам беше така пресъхнала, че той не можеше да говори, камо ли да плюе.

— Аз наистина се опитах да ви предупредя, капитан Скот — каза Ставински и се обърна към вратата. — Иди и донеси вода за капитана, полковник.

… „Венецианският търговец“, „Хенри IV“, част първа, „Хенри IV“, част втора…

След малко Полард се върна и тикна една бутилка в устата на Адам. Той успя да изгълта наполовина съдържанието й, преди да я дръпнат.

— Не бързай толкова. Може да ти дотрябва пак след малко. Но това няма да ти е нужно, стига да ми кажеш къде е иконата.

Адам изплю остатъка от водата в лицето на мъчителя си.

Ставински скочи напред и го удари силно с опакото на ръката си. Главата на Адам увисна.

— Не ми остава друг избор, освен да преминем към втора фаза — каза Ставински и погледна към Романов, който кимна.

Тънките устни на Ставински пак се разтегнаха в усмивка.

— Може да сте се чудили — продължи той — какво още мога да ви сторя с една обикновена батерия от шест волта. Защото предполагам, че от безбройните американски гангстерски филми знаете, че за екзекуция на електрически стол е необходим по-мощен генератор. Но важно е, че заниманията не приключват с първа фаза. Професор Мец също е осъзнал, че тази фаза е посредствена, и е посветил живота си на откриването на едно сполучливо вещество, което Академията на науките нарече в негова чест „М“. Ако инжектирам вещество „М“ в нервната система, болката се предава много по-ефикасно по всички нервни окончания, без да се стига до фатален край. Необходимо е само малко да увелича напрежението и ще получим много интересен ефект. Затова трябва да ви попитам още веднъж: къде е Царската икона?

… „Много шум за нищо“, „Хенри V“, „Юлий Цезар“…

— Разбирам, че сте решили твърдо да продължа — каза Ставински, взе от пода една спринцовка и заби дългата и тънка игла в шишенцето. Издърпа буталото, докато спринцовката се напълни до половината. Вдигна я нагоре, натисна буталото и от иглата излезе тънка струя като миниатюрен фонтан. Ставински мина зад Адам.

— Сега ще ви убода в лумбалната област. Ако направите опит да мръднете, ще останете парализиран за цял живот. По природа не съм честен човек, но в този случай ви препоръчвам да ми се доверите. Уверявам ви, че тази инжекция няма да ви убие, защото, както вече знаете, това не е в наш интерес.

Адам не помръдна нито един мускул, докато палачът забиваше спринцовката в гърба му.

„Както ви се…“ — започна той. После мъчителната болка премина през тялото му и той изведнъж стана безчувствен.

Когато дойде на себе си, беше изгубил всякаква представа за времето. Очите му бавно се спряха върху палача му, който нетърпеливо крачеше из стаята. Щом видя Адам да си отваря очите, небръснатият мъж спря, усмихна се и пристъпи до стола. Прекара бавно пръсти по раната му, покрита с голямо парче цитопласт. Докосването беше леко, но на Адам му се стори, че забиват горещо желязо в рамото му.

— Както обещах — каза Ставински, — предстои да изпитате нещо много по-силно. А сега ще отлепя цитопласта.

Ставински изчака малко, а Адам стисна устни. После рязко отлепи цитопласта. Адам изкрещя, сякаш че куршумът пак го улучи.

Романов се приближи, наведе се и започна да разглежда раната.

— Успокоих се, че колегата ми все пак добре те е улучил — каза Романов. — Можеш ли да си представиш какво ще стане, когато разреша на Ставински пак да ти сложи жиците и да включи генераторчето?

— … „Дванайсета нощ“, „Хамлет“, „Веселите уиндзорки“… — каза Адам за първи път на глас.

— Виждам, че не желаеш да дадеш воля на въображението си — каза Романов и мина отзад.

Ставински провери дали жиците са сложени добре върху лепилото на гръдния кош на Адам и после отиде при генератора.

— Този път ще натисна ръчката за три секунди. Знаете какво да направите, за да ме спрете.