Джефри Арчър - Опасно наследство

— Държавни работи — каза Романов. — Но щом питате, ще ви кажа, че възнамерявам да депозирам еднакви суми в серия номерирани сметки в Швейцария.

— На чия отговорност правите това предложение? — попита банкерът със спокоен тон.

— На генералния секретар на Партията.

— Странно — каза Посконов. — Виждам Леонид Илич всяка седмица, но той не ми е споменавал нищо по този въпрос. — Директорът погледна бележника в средата на бюрото си. — Че майор Романов, офицер от КГБ със среден чин — той наблегна на последните думи — ще направи такъв прекомерен иск.

Романов пристъпи напред, вдигна слушалката на телефона до Посконов и му я подаде.

— Защо не попитате лично Леонид Илич и да спестите времето на всички ни? — И предизвикателно тласна телефона към банкера.

Посконов се вгледа в него, взе слушалката и я приближи до ухото си.

Романов почувства особеното вълнение, което изпитваше само при работа „на терен“.

— Да, другарю директор — чу се глас по линията.

— Ало — отвърна възрастният мъж. — Отменете срещата в четири и се погрижете да не ме безпокоят, докато майор Романов е при мен.

— Да, другарю директор.

Посконов остави телефона и без да каже дума повече стана от бюрото си, заобиколи го и застана пред Романов. Предложи му удобен стол в другия край на стаята под един еркерен прозорец и седна срещу него.

— Познавах дядо ви — каза той спокойно и сухо. — Бях младши банков чиновник, когато го срещнах за първи път. Току-що бях завършил и той се отнесе много добре с мен, но беше също толкова нетърпелив като вас. Точно затова той беше най-добрият търговец на кожи в Русия, но го считаха за най-лошия играч на покер.

Романов се засмя. Не познаваше дядо си, а няколкото книги за него отдавна бяха унищожени. Баща му говореше открито за богатството и положението му в обществото, но това само даде повод на властта да унищожи и него.

— Извинете ме за любопитството, майоре, но ако ще ви давам сто милиона долара в злато, бих искал да знам за какво ще бъдат похарчени. Мислех, че само ЦРУ предявява претенции за такъв вид разходи, без да дава обяснения.

Романов отново се засмя и обясни на директора как са разбрали, че Царската икона е фалшификат и че му е поставена задачата да открие оригинала. Той свърши и подаде имената на четиринадесетте банки. Банкерът проучваше внимателно списъка, докато Алекс обясняваше какви действия ще предприеме и как парите ще се върнат непокътнати веднага щом установи къде се намира иконата.

— Но как може една малка икона да е толкова важна за държавата? — запита Посконов на глас, сякаш Романов не беше вече в стаята.

— Нямам представа — отговори Романов искрено и го информира накратко за резултатите от разследването.

От другия стол се чу раздразнено сумтене.

— Ще ми позволите ли да предложа алтернативен на вашия план?

— Моля — каза Романов, спокоен, че печели сътрудничеството на Посконов.

— Пушите ли? — попита директорът и извади от джоба на сакото си кутия „Дънхил“.

— Не — каза Романов и веждите му леко се повдигнаха при вида на червената кутия.

Старият мъж го попогледна, докато палеше цигарата.

— И този костюм не е шит в Москва, майоре — каза той и посочи Романов с цигарата си. — А сега — на работа, и не се колебайте да ме поправите, ако съм разбрал погрешно някои от изискванията ви. Вие подозирате, че в една от тези четиринадесет банки — директорът тупна по листа с показалеца си, — е заложена оригиналната Царска икона. Затова искате от мен да депозирам големи суми в злато във всяка една банка с надеждата това да ви даде незабавен достъп до собственика или директора на банката. И тогава ще им предложите възможността да контролират всичките сто милиона, ако обещаят да ви сътрудничат, нали така?

— Да — каза Романов. — Западът винаги е разбирал от подкупи.

— Бих казал, че сте наивен, ако не познавах дядо ви. Въпреки че, честно казано, той натрупа милиони рубли, а не аз. И все пак, какво според вас са „много пари“ за една голяма швейцарска банка?

Романов обмисли въпроса:

— Може би десет или двадесет милиона.

— Ако говорим за Московската народна банка, да — каза Посконов. — Но всяка една от банките, на която смятате да станете клиент, има по няколко клона с депозити от над сто милиона всеки.

Романов не можа да скрие неверието си.

— Признавам — продължи директорът, — че нашият почитаем генерален секретар показа не по-малко недоверие, когато му посочих тези факти преди години.