Джон Нанс - Полет 6

В стаята имаше телевизор с филмов канал. Можеше да изгледа някой филм. Но в тази възможност нямаше нищо вълнуващо. А беше твърде късно да ходи в центъра на Лондон, дори да имаше конкретна причина.

Вместо това Фил влезе в бара, поръча бренди на сервитьорката и отбеляза недоволното й изражение. Изморената жена, която определено беше преминала трийсетте, имаше хубаво тяло, но го беше пристегната в нещо, за което някой дизайнер беше решил, че напомня костюм на момиче от средновековна странноприемница: тесен в кръста и ушит така, че немалкият й бюст беше повдигнат и изваден до такава степен, че нещастницата трябваше да прикляква до масите, вместо да се навежда, докато сервираше.

За миг се запита дали да я заговори. Можеше да скъси дистанцията, като сподели собствените си притеснения. Но твърдото й изражение го отблъсна. Помисли си за Дорис, негова съпруга от 23 години, на която никога не беше изневерявал. Трябваше да изпитва гордост, но точно в момента този факт му се струваше по-скоро обиден, а това беше объркващо. Гарт Абът например никога не изневеряваше на собствената си жена. Нито пък останалите пилоти в международния отдел, с които беше летял — всички до един несравнимо по-интелигентни и забавни от глупавия командир, с когото ги бяха сложили в един самолет. И все пак чувството оставаше, дълбоко и силно — струваше му се, че е прекалено обикновен, досаден и комплексиран, за да работи с тях, и дори сега убедеността му в съпружеската вярност някак си затвърждаваше образа му на безнадежден провинциалист.

Помисли си за своя втори пилот Гарт Абът, който се опитваше да крие презрението си зад фасада от престорена любезност. Но Фил виждаше през нея. „Проклет дребен хитрец!“ — помисли си той. Вторият пилот беше започнал кампания, за да докаже, че не Фил Найт, а Гарт Абът трябва да е командир.

Фил затвори очи и поклати глава, за да прогони гнева и объркването. Точно тогава нежният бриз на дамски парфюм погали ноздрите му, придружен от шума на издърпан стол.

Той отвори очи и стреснато се вгледа в разкошната дама с разпиляна по раменете буйна червена коса, която тъкмо се настаняваше на масата му. Беше облечена в късо кожено палто, което свършваше точно над дългите й красиви крака, а на шията й се виждаше перлена огърлица. Тя разтвори палтото, за да демонстрира голите си рамене и главозамайващото деколте.

— Здрасти — измърка тя.

Фил се огледа объркано, преди да я погледне отново.

— Хм, здрасти.

— Изглеждаш ми самотен.

Той се усмихна, като усети как се изчервява.

— Ами… да… до известна степен.

— Аз съм свободна — каза тя, като хвърли поглед наоколо, преди да продължи. — Струвам скъпо, но съм свободна, ако се интересуваш.

— Моля?

Жената се облегна назад и наклони глава.

— Не схващаш ли, скъпи?

— Май не.

Тя отново се наведе напред, като умело му показа бюста си, докато шептеше в лявото му ухо:

— Професионалистка съм, мили. Плащаш ми двеста паунда, аз идвам в стаята ти и правим секс един час. За петстотин паунда ще остана цяла нощ. Сега ясно ли ти е?

Тя се отдръпна назад с доволна усмивка, като наблюдаваше лицето му. През съзнанието му прелетя цяло ято от несвързани мисли. В папката му лежаха поне 300 британски лири в брой. Ами ако имаше СПИН? Ами ако някой от вторите пилоти беше нагласил цялата работа и сега го гледаше, може би с камера? А дори да не беше така, можеха ли да се качат в стаята му, без да ги видят?

„Господи, колко е секси! Да, ще го направя. Не. Да, по дяволите! Не!“

Какво искаше да направи? Какво искаше? Главата му забуча, не знаеше какво да отговори и докато се опитваше да каже „да“, изведнъж откри, че цялото сексуално желание, което жената бе предизвикала, бе изместено от паниката.

— Няма проблем, захарче — каза тя, докато се изправяше. — Очите ти всеки момент ще изскочат. Май те изплаших.

Тя го потупа по рамото и се наведе, за да го целуне леко по бузата.

— Някой друг път тогава.

Фил остана на мястото си почти десет минути, напълно смазан. Бичуваше се по всички възможни начини, убеден, че неспособността му за действие е забелязана от врага. Всички офицери във въздухоплаването щяха да му се смеят!

„Но поне не изневери — помисли си. — Не се поддаде!“ Опита се да се вкопчи в тази мисъл, да почерпи сили, дори да се скрие зад нея, но нямаше смисъл. Виждаше собствения си образ: неспособен, нерешителен, уплашен, почти импотентен. Не беше искал тази жена; просто беше понечил да се увери, че все още може да поиска нещо, без да се изплаши.