Джон Нанс - Полет 6

Внезапният глас от радиоуредбата я стресна: „Уважаеми пътници, говори командирът“.

„Слава богу!“ — помисли си Джени. Първият екип беше сменен в края на пистата, където бяха стояли половин час. Новите пилоти май смятаха да разговарят с пътниците. Дори й се бяха представили, докато бързешком се качваха на борда.

Тя се надяваше, че първите двама ще загазят. Но най-вероятно в този момент седяха в някой директорски кабинет, мърмореха и обвиняваха стюардесите за всичко и цялата история щеше да завърши с това, че отново щяха да извикат нея и да я мъмрят. В „Меридиън“ всеки спор между пилот и стюардеса завършваше в ущърб на стюардесата.

Думите на новия командир привлякоха вниманието й:

… бъда честен с вас. Трябваше да летим за Париж, когато ни повикаха да пилотираме вашия полет, защото всички други колеги бяха свършили дежурното си работно време. Но освен това ни предупредиха, че сте ядосани и невъзпитани, и последният час закъснение се дължи на един от вас, който незаконно се е обадил в полицията и е подал фалшиво оплакване. Знам, че един от пътниците беше откаран с линейка, но ни казаха, че има съвсем незначително неразположение. Вижте сега, дами и господа. Аз съм главният пилот на „Боинг 777“ в Чикаго и въпреки че ви пожелавам приятен полет, успешно връщане и всичко останало, трябва да ви предупредя: всеки, който не се подчинява на нарежданията на екипажа ми, ще бъде задържан и арестуван при кацането. Използването на клетъчни телефони и лаптопи е нарушение. Ние вземаме сигурността много, много на сериозно. Съобразяваме се с вашата работа, но тази авиокомпания просто няма да толерира недоволни пътници, а повечето от вас, които никога не се държат по този начин, би трябвало да се сърдят по същата причина на хората, които се опитват да не признават авторитета ни.

Джени Бретсън закри лицето си с длани и се зачуди дали няма да намери някоя дупка, в която да се скрие. Пътниците вече бяха бесни. Последното нещо, което й трябваше, беше някакъв нахален пилот, който да раздуха пламъците с приказките си. Тя се изправи и се обърна към кухнята.

— Извинете — спря я възпитан женски глас и Джени се обърна, за да срещне погледа на сенатор Дъглас.

— Да. Съжалявам — прошепна Джени, чувствайки се като риба на сухо.

Познаваше Шарън Дъглас от телевизията, но нямаше представа, че е на борда, докато не бяха прехвърлили сенаторката в първа класа. Обяснението беше неясно: „Една от служителките на летището е объркала нещо и това място е вместо извинение“.

— Вие ли сте старшата стюардеса? — попита сенаторката.

Джени кимна и се сети да протегне ръка.

— Да. Джени Бретсън — после бързо добави, — сенаторе.

Шарън Дъглас енергично стисна ръката й, после посочи с глава към пилотската кабина.

— Всички ли са толкова неприятни?

— Моля?

— Пилотите. Всичките ли са толкова войнствени и склонни да обиждат пътниците?

Джени почувства, че пребледнява. Събеседничката й беше влиятелна жена. Ако не отговореше правилно, можеше да изгуби работата си. Шарън Дъглас разбра какъв е проблемът, докато Джени търсеше по-безопасен отговор.

— Виж, Джени — каза Дъглас, като вдигна дясната си ръка, — всичко е наред. Знам, че се тревожиш онова, което ми кажеш, да не застраши работата ти, но няма да стане така. Просто те питам, за да разбера какво не е наред тук. Всички, които работят за тази авиокомпания, изглежда, се сърдят някому.

— Ами…

— Ще приемеш ли честната ми дума, че абсолютно нищо, което кажеш, няма да бъде цитирано във връзка с твоето име?

— Да, сенаторе — отвърна Джени, като се ненавиждаше за широко отворените си от уплаха очи.

— Добре. Наричай ме Шарън, а не „сенаторе“ и ми кажи какво, по дяволите, става с тази авиокомпания?

Джени погледна часовника си, преди да отговори.

— Съжалявам, но… можем ли да почакаме, докато сервирам вечерята?

Шарън Дъглас незабавно кимна.

— Разбира се. Когато свършиш. До мен има свободно място… но ти знаеш това.

— Ще дойда веднага щом свършим. Обещавам.

Все още усещаше сърцето си да бие учестено, докато най-влиятелната жена в гражданската авиация се връщаше към мястото си в първа класа.

Джени прекоси кухнята и разтвори завесите, за да огледа салона отзад. Дали изобщо имаше някакъв начин да успокои пътниците? Много рядко й се беше случвало да се сблъсква с такова напрежение още на пистата. Освен това никога не й се беше налагало да докладва за двама души от екипажа си, още преди да излетят.