Джон Нанс - Полет 6

Дейвид кимна, като премисляше всичко и се оглеждаше в двете посоки, за да се увери, че са сами в коридора.

— Това, което твърди предполагаемият командир в съобщението си, не е отхвърлено с доказателства. Заради снимките на заложниците заключаваме… те заключават… че бунт на пътниците или инцидент с разгневени пътници не е възможен просто защото няма пътници. Но ние нямаме неоспорими доказателства, че на борда няма пътници.

— Не съм съгласен — каза Джон Блейлок.

— Погледни го от другата страна, Джон. Ако има каквато и да е вероятност група ядосани пътници да са овладели самолета, дори да са малко на брой, не можем да отхвърлим съобщението на командира като съставна част от големия план на терористите. Каквато и да е вероятност! А има такава, при това немалка. Исках да ти кажа, колкото и странно да ти звучи, че съм изучавал групи от пътници, които са били на ръба на точно такъв бунт. Защо ти е толкова трудно да повярваш, че те са в състояние да сплашат един командир до такава степен, че да помисли, че е в опасност? Особено в самолет, който вече е направил аварийно кацане в средата на африканска гражданска война. Бунтът на пътниците изобщо не изглежда по-странен.

— Смисълът от всичко това, полковник?

— Точно това е проклетият смисъл, Джон.

— Разузнаването работи с оценки на истинността, степени на увереност и предположения, до едно основани на наличните доказателства. Ти се опитваш да обориш цялата им хипотеза с философски аргументи.

— Глупости! — отвърна Дейвид, като се обърна и закрачи замислен, после рязко се извърна към него и щракна с пръсти. — Добре, Джон, факти ли искаш? Ето ти един неоспорим факт. Преди малко говорих със сенатор Дъглас в Лондон. Събудих я. Тя е била на този полет в отсечката от Чикаго до Лондон.

Дейвид предаде списъка на закъсненията и обидите, които беше претърпяла Шарън Дъглас.

— Освен това говорих с управителя на „Меридиън“ за „Хийтроу“. Над сто от тези ядосани хора са продължили към Кейптаун.

— Разбирам — отвърна Джон неубеден, но продължи да слуша.

— Освен това лондонският управител на „Меридиън“ вчера е имал неприятна среща с един твърде сърдит американски лекар, който се е качил на самолета за Кейптаун. В момента се опитва да намери бележката, на която е написал името му, защото не е сигурен, но жената на лекаря е починала в самолет на „Меридиън“ миналата година, защото екипажът не й обърнал внимание, когато помолила за спешна медицинска помощ. Той съди авиокомпанията за милиони долари. И защо такъв човек ще лети със същата авиокомпания? Може би защото планира да започне бунт.

— Или може би защото е организирал отвличане и му е платено от терористична група — добави Джон, като вдигна разтворената си ръка. — Добре, Дейвид, виж. Съгласни сме, че пътниците вече са били ядосани. Има десетки начини, по които това да е било планирано терористично действие. Факт е, че който и да е организирал превземането на този боинг, вероятно е имал съучастник или наемник на отсечката от Чикаго, затова е знаел за ядосаните пътници и в последната минута може да е използвал информацията, за да направи постановката си още по-реалистична. Не забравяй, че имаме работа с много добре организирана група. Те със сигурност са имали най-различни алтернативни планове.

— Ако изобщо имаме работа с такава група. Джон, не разбираш ли, че действаме прибързано? Действаме прибързано заради напълно оправданото решение никога повече да не ни хващат със смъкнати гащи, но все пак бързаме, а ако грешим, след няколко минути нашите изтребители ще взривят във въздуха група невинни американци, а лошите последствия и политическата вреда от това ще бъдат огромни, дори ако не споменаваме жертвите и скръбта на близките.

— Чакай, Дейвид. Ти твърдиш, че решението за сваляне е било едва ли не предварително взето, така ли?

— Те приемат, че липсата на радиовръзка, разрешение за преминаване и налични пътници автоматично означава, че имаме работа с троянски кон. Това просто не може да се докаже. Затова решението е взето предварително. Може да има и други обяснения, за бога! Искам да кажа, Джон, имаме ли каквито и да било доказателства за някакво оръжие?

— Не.

— Не! Нямаме. Просто предполагаме, че подозрителният маршрут на този боинг и предполагаемата липса на пътници означават, че на борда задължително трябва да има бомба или биологично оръжие.

Джон Блейлок клатеше глава.

— Ако доближаваха Ню Йорк или Вашингтон, щеше ли да се колебаеш?