Джон Нанс - Полет 6

Друг глас, който определено говореше на американски английски, прекъсна шума:

„Меридиън“ шест, „Меридиън“ шест, тук е флотът в бойна готовност, отговорете на едно-двайсет-едно-точка-пет. „Меридиън“ шест, тук е флотът в бойна готовност. Веднага се обадете на едно-двайсет-едно-точка-пет.

— Чакай малко… — започна Джими, но момчето вече кимаше.

— Аха. Това е нашият полет, но командирът не отговаря. Викат го вече няколко минути.

Оперативен център, самолетоносач „Ентърпрайз“

00:23 ч

Няколко ескадрили тежковъоръжени изтребители F-14 „Томкет“ вече бяха излетели в нощта. Сега летяха на 11 100 метра и очакваха заповед за стрелба. От самолетоносача продължаваха да предават на няколко различни честоти, като се опитваха да се свържат с пилота на боинга беглец. Полет 6 на „Меридиън“ доближаваше средата на маршрута си над Средиземно море, а планът беше да го свалят колкото е възможно по-далеч от брега.

В пилотската кабина на изтребителя водач старши лейтенант Крис Бъртън с повиквателна „Зверче“ отново провери местоположението си и започна да обръща на юг. Радарът му вече бе уловил боинга и целта пълзеше по екрана на лейтенант Люк Берис, който отговаряше за оръжията. Планът беше да летят на юг във формация от четирима в продължение на 45 километра и да завият на 180 градуса, за да излязат зад боинга; друга ескадрила от четири изтребителя щеше да се спусне от височина 11 700 метра само ако има нужда от нея. Именно старши лейтенант Бъртън трябваше да докладва какво вижда през прозорците на самолета, ако изобщо види нещо, както и да се опита да обърне боинга на юг, но последната му лична заповед на вратата на залата за инструктаж беше добавила нов смисъл към мисията.

— Капитанът иска да знаеш — предупреди го командващият му офицер, — че може би ще препредаваме описанието, което даваш, директно към „Еър Форс Едно“. Президентът иска да следи атаката на живо.

— На какво разстояние сме, Боровинка? — попита Бъртън, като използваше официалната повиквателна на Берис, която обикновено съкращаваше на „Бори“.

— Приближава се на 140. Пет-точка-пет минути до обръщането.

НРС Шантили, Вирджиния

18:23 ч

Дейвид Бърд се изправи и прошепна на ухото на Джон Блейлок:

— Трябва да говоря с теб отвън. Спешно.

Джон го погледна, поколеба се, после кимна, изправи се и се обърна към Джордж Зофел.

— Трябва да идем за малко отвън, Джордж. Как да влезем после?

Зофел не откъсна очи от екраните, докато отговаряше:

— Използвайте телефона отвън на стената, аз ще дойда да ви взема.

Те излязоха в коридора и се увериха, че секретната врата е затворена зад гърба им.

— Джон, разбирам, че ти си специалистът, а аз знам много малко за разузнаването — започна Дейвид Бърд, — но тези хора вътре правят огромна грешка и трябва да намерим начин да ги спрем.

— Защо? Защото имаш лошо предчувствие?

— Да, имам лошо предчувствие. Точно както теб, и аз съм отдавна в авиацията и имам интуиция.

— Не съм го отричал, Дейви. Но трябва да ме убедиш. Кажи ми защо при наличието на солидни фотографски доказателства, че пътниците са слезли от този самолет, а двамата пилоти са мъртви, и при всички предупреждения на разузнаването, да не взривим тази барака във въздуха, преди да е запалила или заразила част от Европа?

— Защото не е това, което изглежда.

— Тоест?

— Смятам, че командирът все още е жив и се намира на борда.

— Значи вероятно той е изменникът и си мисли, че ще оживее след онова, което искат да направи.

— Какви доказателства имаш? — попита Дейвид.

— Доказателствата ми са кадрите от лагера на бунтовниците в Нигерия, Дейвид. И ти ги видя. Имаме и странични доказателства от снимките на стълбата за евакуация и автобусите, но това са истински кадри на живо, които показват човешки същества, повечето от тях със светла кожа, и вече сме преброили почти двеста от тях вътре и около тази барака. Какво казаха преди малко? Другият отдел някъде в тази сграда, който анализира кадрите?

— Казаха, че според тях има над осемдесет процента хора от бялата раса — повтори Дейвид, като дъвчеше устна и вдигна показалец. — Но! Не сме видели всички, а на самолета може да има още много останали пътници. По дяволите, Джон, командирът може дори да не знае, че са накарали част от тях да слязат.

— Кажи ми кое е най-голямото грахово зърно под дюшека ти. Каква е основната грешка в разсъжденията на хората в тази зала?