Джон Нанс - Полет 6

— Ти… нали не твърдиш сериозно, че аз… или ние… или който и да било… е извършил престъпление?

— Прости ми, докторе, но точно това твърдя.

Джуди Джаксън се събуди и леко подскочи, когато си спомни къде е… и защо. Тя внимателно се огледа, но никой друг не беше влизал в пилотската кабина, докато спеше. Бяха само тя и командира срещу всички останали пътници, както и екипажа. Джени Бретсън се беше погрижила за това.

Джуди почти усещаше как празното място на втория пилот й се подиграва, напомняйки й, че кошмарът продължава. Разгневени пътници, необяснимо кацане по средата на престрелка и най-срамните моменти в кариерата й — всичко това се смеси в страшен коктейл.

Въпреки че беше казала на командира, че се страхува за собствения си живот, тълпата, която я беше подгонила към пилотската кабина, я плашеше по-малко от унижението от собственото й поведение.

Тя усети как се изчервява при спомена за страхливото си бягство. Този път нямаше подходящо и незабавно извинение за грешката, която е направила. Този път нямаше място за оправдания, не можеше да обясни станалото дори на себе си. Стюардесата Джуди се бе оказала статуетка от стъкло, която се бе разбила пред яростта и омразата.

Тя се изправи, протегна ръка и потупа командира по дясното рамо. Той се обърна.

— Да?

— Извинявай — каза тя, като се почуди защо започва с извинение. — Къде сме? Не знам колко време съм спала.

— Тъкмо минаваме над северния бряг на Африка. Остават ни по-малко от три часа до Лондон.

— Какво ще правим, капитане? — попита тя. — Когато стигнем в Лондон, искам да кажа?

— Предполагам, че ще арестуват всички в самолета, а ние ще трябва да отидем в полицията и да напишем доклад.

Джуди рязко издиша, като се опита да си представи подобен арест.

— Имаме над триста пътници. Могат ли да ги арестуват всичките?

Фил Найт сви рамене.

— Знам само това, което повтаряше Логан — че говори от името на всички, а освен това пътниците те гониха дотук, а някои от тях се опитваха да разбият тази врата. Така че бих казал „да“, триста или повече ареста.

— Не всички бяха замесени обаче.

— Ще трябва те да се оправят. Поне Логан ще получи смъртна присъда за отвличане.

— Не знам какъв е законът… — започна тя, но замълча, увлечена в мислите си.

— Те ще очакват да свидетелстваш какво си видяла за сблъсъка между Логан и Гарт Абът.

— Да свидетелствам?

— Ти каза, че със сигурност си видяла как той пребива Абът в електронния отсек.

— Да.

— Съвсем сигурна ли си, че беше Абът, а не някой друг, който се опитва да влезе?

— Да.

Фил се извърна, за да я погледне в очите, недоволен от едносричните отговори.

— Джуди?

— Да! — повтори тя отбранително.

— Преди малко Логан ми каза, че е удрял по някакви войници и че Абът вече е бил паднал на пистата. Знаеш ли, че си единствената свидетелка на станалото?

— Знам какво видях.

Той се поколеба, без да откъсва очи от нейните. Тя беше отместила поглед наляво и гледаше през прозореца.

— Аз ти се доверих. Вече съобщих на компанията и бог знае още на кого. Не казах „Джуди ми каза“, просто го повторих като факт.

Той чу как коланът й изщраква. Джуди скочи на крака и застана пред вратата. Фил виждаше, че цялото й тяло трепери, но челюстите й са здраво стиснати, а очите й горят.

— По дяволите! По дяволите! Казах ти какво видях. Защо ме измъчваш, глупак такъв?

— Не те мъча, Джуди, просто…

— Този кучи син няма да се измъкне току-така!

— Имаш предвид, защото не ти се подчини ли?

— Да! Не. Не, искам да кажа… след като е променил версията си, или… какво съм видяла. Знам какво видях! Той уби втория пилот.

— Добре, добре. Сега се успокой. Седни.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя, като се обърна да погледне през шпионката на вратата, а после отново към него. — Ще ме пуснеш ли пак вътре?

— Да. По обичайната процедура.

Тя отново се залепи на шпионката, после преглътна с усилие и хвърли поглед през рамо.

— Аз… мисля, че всичко е наред.

— Излизай — каза той. — Проверих екрана. Чисто е. Аз ще трябва да направя същото, когато свършиш.

Чувството за хумор беше последното нещо в ума му, но реакцията на Джуди Джаксън при мисълта да остане сама в пилотската кабина, докато той е навън, почти го накара да се засмее. Тя учестено закима, после внимателно отвори вратата на тоалетната, преди да дръпне тази на пилотската кабина.

Вниманието на Фил беше привлечено от мигащата червена светлина на таблото. През последните два часа постоянно се включваше и той я изгасяше, без да се замисля, като проверяваше температурата на двигателя и се опитваше да не му обръща внимание.