Джон Нанс - Полет 6

— Кажете пак кой се обажда. Дейвид… Бърд?

— Да, госпожо сенатор.

— Офицерът от авиацията, с когото разговарях по-рано днес… вчера?

— Да.

— Колко е часът?

— Много ранен, за което се извинявам.

— И по-важно, къде съм? Тук е тъмно.

— В Лондон.

— О. Вярно. Какво мога да направя за теб, Дейвид?

— Този ужасен полет от Чикаго, за който ми разказвахте. Спомняте ли си номера на полета?

— Да. Шест — каза тя. — Това не можеше ли да изчака до сутринта?

Дейвид затаи дъх.

— Знаех си, че си спомням номера на полета.

— Но… — Тя се прокашля и се съсредоточи. — Защо? Защо искаш да го знаеш?

— Има… някои подробности около случката, за които не мога да говоря по този телефон, но мога да ви опиша нещата набързо.

Той й разказа за по-нататъшната одисея на Полет 6, след като тя беше слязла на „Хийтроу“. Докато говореше, той чу шумоленето на завивките, когато тя се изправи.

— Боже господи! Отвлечен? От пътниците, така ли?

— Точно затова ми трябва помощ, и то бързо. Командирът е докладвал за бунт на борда, аз се опитвам да разбера дали в думите има някакъв смисъл.

Дейвид преразказа съобщението от Полет 6, предадено по ACARS, и добави:

— Работата е, че официално ние не вярваме, че е дошло от командира.

— Дейвид, кои сте „вие“?

— Ами… сенаторе, не мога да ви кажа. Току-що ме извикаха за официален анализ на ситуацията, възникнала на този самолет, и в действителност мога да ви кажа само това: трябва да разбера дали наистина има сериозна вероятност пътниците да са започнали бунт на този полет. Смятате ли, че пътниците са били ядосани, когато са излетели от Лондон?

— Шегуваш ли се? Ако на този самолет е останал и един пътник от Чикаго, има огромна вероятност за напрежение и насилствени действия. Всички бяхме вбесени. Един разгневен пътник обиди командира на слизане в Лондон. Според мен той и съпругата му продължаваха до Кейптаун.

— Добре.

— Разбира се, нямам представа с какъв екипаж са излетели от Лондон. Може да са били съвсем различни от гнусната банда, с която бяхме ние. Е, една от стюардесите не беше лоша, но тя беше изключение. Виж… тук имам номера на управителя на „Меридиън“ за Лондон. Мисля, че е клетъчен телефон.

Дейвид чу как рови, докато търси номера.

— Той се обади снощи — продължи тя, — учтиво се извини, а после изпрати вино и цветя. Опитваше се да ме убеди да простя на компанията му. Но, честно казано, според мен те са безнадежден случай. Ето го.

Дейвид записа номера, който му продиктува.

— Благодаря много, сенаторе.

— Още нещо — каза тя. — Ще ми се обадиш ли, след като говориш с него? Вече съм напълно будна и много притеснена.

Той й обеща и затвори, после веднага набра номера на Джеймс Хейвърстън. Управителят отговори веднага с ясен и бодър глас:

— Да, имахме голямо закъснение от Лондон, но не мога да ви кажа нищо повече. Не знам нищо за никакви разгневени пътници. Кой казахте, че се обажда?

— Полковник Дейвид Бърд от ВВС на САЩ.

— Вижте, полковник. Сигурен съм, че сте този, за когото се представяте, но трябва да пазя компанията си от хитри репортери. Имате ли телефонен номер, на който мога да се обадя, за да не се притеснявам?

— Изчакайте.

Той стана и отиде до бюрото на Джинджър, намери номера на централата на НРС и вътрешния номер, после се върна да ги продиктува на Хейвърстън.

Джинджър се появи на прага.

— Мистър Зофел каза да ви предам, че са преминали Либия и сега се насочват към Средиземно море.

— Благодаря. — Дейвид й се усмихна бегло и си позволи да забележи, че Джон Блейлок беше прав. Наистина беше красива жена.

Телефонът иззвъня и Джинджър посегна да вдигне, като отново се обърна към Дейвид и му посочи номера на линията с вдигнати пръсти.

— Полковник? Обажда се Джеймс Хейвърстън. Сега съм убеден, че не сте репортер, но не съм сигурен, че мога да ви помогна.

— Можете ли да ми кажете нещо повече? — попита Дейвид.

Джеймс Хейвърстън му разказа за присъствието на президента на корпорацията „Инглиш Петролиум“ на борда.

— Сигурен съм, че това ще се появи в медиите съвсем скоро, но нямам представа дали означава нещо. Вие обаче попитахте дали съобщението на командира може да е истинско.

— Виждали ли сте копие от съобщението?

— В момента отивам към летището, за да се изправя пред цяло стадо операторски екипи, полковник, така че ми прочетоха съобщението поне два пъти.

— Е, може ли да е истинско? Възможно ли е на самолета да има сериозен инцидент с ядосани пътници?