Джон Нанс - Полет 6

Той вдигна картата от пода, отвори я на района, през който летяха, и включи светлината над главата си, като провери географската ширина и дължина в компютъра, преди да потърси точното място на картата.

„Ето. В момента сме точно… тук.“

Фил се облегна назад, като мислеше бързо. Границата между Либия и Алжир беше крива линия, преминаваща грубо от югоизток към север-северозапад. Досега се беше движил плътно от алжирската страна, но точно отпред част от Либия стърчеше навътре в Алжир и изглеждаше, че ще преминат над нея.

Той отново я погледна. Оставаха му само няколко километра. Хвърли поглед надясно, но сега мигащите светлини бяха изчезнали и той се почуди дали са си тръгнали, или просто се бяха отдалечили.

Миналата седмица беше чел нещо за Либия, но всички имена си приличаха. Либия, Чад, Египет, всякакви ги имаше. Висеше в небето над една безбрежна пустиня. Защо някои хора изобщо се интересуваха от граници на това място? В края на краищата вече повече от час летеше над Алжир без последствия.

Но името „Либия“ му звучеше зловещо, а точно пред него имаше либийска територия.

Фил се протегна нагоре към таблото на автопилота и изключи режима, при който самолетът летеше според компютърната система за навигация. Вместо това набра „избор на посока“ и бавно завъртя ключа за курса наляво с около петнайсет градуса.

„Без съмнение“ — помисли си той в този ход нямаше никакъв смисъл, но може би беше по-умно да заобиколи Либия.

На борда на „Еър Форс Едно“

На 190 километра източно от Бойси, Айдахо

16:12 ч

От десет минути президентът наблюдаваше как ясният и призрачен инфрачервен образ на боинга става очевидна плячка на четирите изтребителя МиГ-21, които го преследваха с активирани и насочени ракети. Мисълта, че на практика е безучастен свидетел на унищожението на американски самолет, почти го бе накарала да преразгледа позицията си, но всеки път се беше връщал към факта, че на борда на самолета по техни сведения няма пътници или членове на екипажа. В действителност имаше всички основания да вярва, че „Меридиън“ 6 е летящо оръжие за масово унищожение, така че защо да не приветства опита на либийците да го взривят във въздуха?

И все пак несъзнателно тръпнеше в очакване на ивичката светлина, която щеше да покаже първата изстреляна ракета от изтребителите.

Но в последната възможна секунда боингът започна да завива наляво, по-далеч от границата на Либия. Изтребителите продължиха да го преследват.

Президентът се наведе напред на стола си и отново вдигна слушалката.

— Бил? Какво прави той?

— Не знам, господин президент… завива, разбира се, но…

— Сега е точно над този издатък на Либия!

— Щеше да го заобиколи на около три километра, но сега… са по-скоро четири и половина — пет. По-важното е, че дори да прострелят десните двигатели, може и да не падне в Либия.

— По дяволите! Още ли го следят?

— Изчакайте… говорим с Шантили. Те казват, че прехващат интензивна комуникация по радиото между пилотите и техния команден център.

Президентът покри слушалката с ръка и се обърна към съветника си по националната сигурност.

— Мислех си, че със сигурност ще го направят. Почвам да се чудя дали това не е либийска операция? Дали цялото нещо не беше нагласено?

Той повтори въпроса си към залата за извънредни ситуации.

— В Шантили все още са шокирани, че зави в последния момент — отвърна Бил Сандерсън. — Добре, изчакайте… МиГ-овете изключват ракетите. И радарите.

— Виждам, Бил. МиГ-овете завиват на изток. По дяволите!

— Е, сър, и най-добрите планове…

— Техните планове, Бил, не нашите.

— Готов ли сте за План Б?

— План А, реално погледнато.

— Разбрано, господин президент.

— Пригответе Седми флот и ми кажете кой е първи.

— „Ентърпрайз“ е пръв с група прехващачи. Сигурен съм, че няма да ни потрябва „Айзенхауер“, но и той е в готовност. Ще нападнат след четирийсет минути. Вие… все още ли искате визуален оглед преди това?

— Освен ако някой не изтъкне сериозна причина, че пилотите ни са в опасност, отговорът е „да“. След като се изплъзнаха на либийците… Дръж ме в течение, Бил.

„Меридиън“ 6, в полет

00:15 ч

Джими Робъртс се беше свестил от мъглата на безсъзнанието, причинено от кислородния глад. Главата му се пръскаше от болка. Видя съпругата си, просната на мястото до него. Някой беше сложил кислородни маски и на двама им, но тя остана в безсъзнание няколко страшни минути, докато той масажираше лицето и ръцете й и я викаше по име, борейки се с ужаса, че може да я загуби.