Джон Нанс - Полет 6

„Глупости!“ — беше отсякъл Сандерсън, когато директорът по комуникациите в екипа му беше направил тази забележка преди няколко седмици по време на друга криза, включваща войната с останалите терористични организации в Близкия изток.

— Сър? — обади се тихо директорът на залата за извънредни ситуации. — Президентът на първа линия.

Сандерсън натисна необходимото копче.

— Да, господин президент.

Той закима, докато слушаше, а очите му не се откъсваха от инфрачервения образ на самолета на „Меридиън“ и белите следи на четирите изтребителя МиГ-21, които летяха в свободна формация на осем километра източно от него.

— Знаем… или поне Националната агенция по сигурността ни уверява… че Триполи са подслушали съответното съобщение. Беше умерено интелигентно, но и Муамар е такъв. Във всеки случай четирите изтребителя все още летят във формация и изчакват. Най-близката точка до границата е след около две минути; изчислихме, че при сегашния курс самолетът ще мине на около три километра от нея, но все пак извън въздушното пространство на Либия. Ако се канят да прекосят границата и да го свалят, това е последната им възможност да твърдят, че самолетът на „Меридиън“ е навлязъл в тяхното въздушно пространство.

Адмирал Сандерсън отпусна двуметровото си слабо тяло в един стол и отново закима мълчаливо, докато президентът говореше.

— В момента гледам същия кадър. Няма да затварям.

Той натисна „изчакване“ и огледа стаята, преди да спре пръст на бутона, който щеше да го свърже на живо с тактическата зала на Пентагона, вече пълна с хора. Ако отвлеченият „Боинг 747“ преживееше близката си среща с Либия, на сцената щеше да излезе Шести флот. „За съжаление“ — помисли си той. Много по-добре беше да оставят либийците да унищожат самолета и да понесат бурята от негодувание, отколкото флотът да го направи.

Сандерсън хвърли поглед към един млад майор от ВВС, зачислен към екипа, и се опита да си спомни кога самият той беше с флотския еквивалент на чин старши лейтенант. Понякога беше объркващо, помисли си той, да бъдеш едновременно бивш началник-щаб на ВМС и да трябва да реагираш като цивилен в качеството си на началник на кабинета в Белия дом.

— Сър, доближават го — каза майорът, като посочи екрана.

— На какво разстояние от границата е в момента? — попита Сандерсън.

— МиГ-овете в момента влизат в алжирското въздушно пространство. Боингът на „Меридиън“ все още е на десет километра от тях, но след десет километра ще бъде точно на три километра западно от границата.

— Но все пак извън либийското въздушно пространство, нали?

— Да, сър. Без съмнение. НРС казаха, че са проверявали изчисленията си до припадък и записват всичко.

Компютърното изображение на либийската граница показваше как тя остро завива на запад. Самолетът летеше на север към най-западната й точка. Четирите изтребителя МиГ-21 бързо скъсяваха дистанцията, вече очевидно във въздушното пространство на Алжир, макар че алжирците нямаха достатъчно добро радарно покритие на тази част от Сахара, за да разберат.

— От разузнаването казват, че поне две от бойните глави на ракетите им са в активен режим на търсене — каза майорът от ВВС с осемгодишен опит като пилот на F-15 „Ийгъл“. — Имат сигнал. Иначе казано, една от ракетите вече го е хванала. Ето втора… и трета.

Бил Сандерсън пое дълбоко въздух. Атаката се развиваше твърде бързо.

— Колко време още имаме с този спътник? — попита Сандерсън, като чу как ехото от въпроса му се предава към Шантили, за да последва почти незабавен отговор.

— Четири минути, но няма пауза. Следващият вече е на позиция зад хоризонта.

— Имаме прихващане от пета, шеста и седма ракета… и осма. Осем ракети са на позиция за стрелба.

Изтребителите летяха един до друг в редица, като следяха боинга от 12 километра разстояние.

— Сега е на пет километра от границата и продължава да се доближава — каза майорът. — Най-близката точка е след четирийсет секунди.

— Ще се опитат да направят така, че останките да паднат в Либия — каза Сандерсън. — Мога да се обзаложа, че са се прицелили в десните двигатели, за да го принудят да се завърти надясно след удара. Ще изстрелят четири ракети в дясното крило, а после ще го довършат, когато очевидно прекоси границата.

В нощното небе на изток от десет минути мигаха червени самолетни светлини, но никой на борда на Полет 6 не ги беше забелязал в първоначалното объркване. Изведнъж една стресната пътничка забеляза другите самолети и каза на съседката си, а после в целия салон плъзна откритието, че не са сами.