Джон Нанс - Полет 6

— Все повече се убеждавам, че в пилотската кабина не седи пилот от гражданската авиация — каза той, като се изправи. — Идваш ли вътре? Може би ще е забавно да видим как ще свърши цялата история.

— Не бих го пропуснал… но първо ми трябва телефон.

Джон Блейлок кимна и порови в джоба си за една картичка.

— Джордж предположи нещо подобно. Каза, че можеш да използваш кабинета му надолу по коридора.

Той плъзна картичката с номера на кабинета през масата.

— Там седи една наистина симпатична дребна брюнетка на име Джинджър, която ще излъчва обилно феромони и ще играе ролята на съзнателната, но разсейващо красива секретарка.

Дейвид се усмихна и поклати глава.

— Някога мислиш ли за друго, освен за жени и секс, полковник Блейлок?

— По дяволите, не, полковник Бърд! За какво друго да мисля? Жените и сексът, за предпочитане заедно, движат този свят. Всъщност това е скъпоценната цел на практически всичко, което правим като мъже. Не се заблуждавай.

— Джинджър, а?

— Тя те очаква. Бъди нежен.

— О, престани, Джон.

— Няма начин. Ще се видим вътре.

Той се обърна и изчезна по коридора.

Дейвид взе картичката и се изправи. Тревожеше го противоречието между спътниковите кадри и съобщението от пилотската кабина. За да имаш ядосани пътници, първо трябва да имаш пътници. И те трябва да са ядосани за нещо. Какво точно му беше казала сенатор Дъглас тази сутрин, докато му обясняваше как системата се разпада?

Дейвид вървеше надолу по коридора и търсеше вратата на Джордж Зофел. Изведнъж спря.

„Чакай малко! Сенатор Дъглас току-що е пристигнала в Лондон с полет на «Меридиън». Ужасно преживяване! Каза, че била почти готова сама да нападне екипажа. Какъв беше номерът на полета?“

Дейвид ускори крачка, подтикван от чувството, че няма време. Изглежда, само той имаше съмнения, но те бързо трябваше да бъдат разсеяни. Два самолетоносача, пълни с изтребители, чакаха да свалят един пътнически самолет.

Си Ен Ен, Атланта, Джорджия

17:38 ч

Интервалът между първата поява на съобщението на „Асошиейтед Прес“ и първото прекъсване на програмата на Си Ен Ен, в което съобщиха за отвлечения самолет, беше шест минути. Новината, че американски „Боинг 747“ е отвлечен от собствените си пътници, имаше огромен потенциал и след петнайсет минути съответните бюра, журналисти на свободна практика и кореспондентски телевизионни екипи в десетина различни страни вече се бореха да изпълнят уникалното американско изискване да направят невъзможното в невъзможно кратък срок. Когато Ей Би Си, Ен Би Си, Си Би Ес и „Фокс Нюз“ се включиха в мелето, навсякъде започнаха да се наемат самолети, операторските екипи бяха вдигнати от леглата, а дипломатическите визи за новинарските екипи се договаряха с убеждението, че каквото и да стане с Полет 6 на „Меридиън“, то няма да се случи, докато целият свят не е пред телевизорите. Със сигурност, гласеше ежедневната мъдрост в различните новинарски агенции, проблемът с подобно отвличане няма да се разреши за една нощ. Освен това самолетът се връщаше в Лондон, а Лондон беше чудесен за предавания на живо. Но беше и също толкова ясно, че маршрутът на полета от Нигерия до Лондон преминава близо до Италия, Испания, Франция, Швейцария, Малта и Белгия, така че всички възможни летища трябваше да бъдат покрити.

Обичайните редакционни дебати също се вихреха с пълна сила, докато се реши каква част от информацията за събитията да излъчат. Дали да пуснат репортажа, че вторият пилот на име Абът е бил тежко ранен и изоставен някъде в Африка? Дали семейството му е уведомено? А дори и да не използваха името му, дали съпругата, децата, родителите и всички, които го обичаха, нямаше да разпознаят номера на полета в мига, в който го чуеха?

Лондонските новинарски бюра започнаха да вдигат хората си с бързината на пожарникарска команда, която отговаря на тревога. До един час кореспондентите бяха на телефоните и събуждаха безброй спящи хора, така наречените „обичайни заподозрени“, когато нещо се объркаше в гражданската авиация. За „Меридиън Еърлайнс“ списъкът започваше с домашния телефон на шефа на бюрото на летище „Хийтроу“ Джеймс Хейвърстън, който неохотно седна на ръба на леглото, като търкаше очите си, за да се справи с постоянно нарастващия поток от искания за информация, която не притежаваше, и за интервюта, които нямаше власт да разреши.

— Говори с тях, Джеймс, но се придържай към основните факти — посъветва го вицепрезидентът на отдела за връзки с медиите, когато Хейвърстън успя да се свърже с централния офис.