Джон Нанс - Полет 6

В главата му проблесна стар спомен. Изпращачът беше използвал термина „ACARS“, за да опише уреда в пилотската кабина, който вероятно беше използвал командирът на Полет 6 на „Меридиън“, за да изпрати молбата си за помощ. Сигналите минаваха през спътник, а той беше посетил една от основните сгради на организацията, която осигуряваше тази услуга на авиокомпаниите.

Робърт се върна на бюрото си и набра номера. Вълнението му нарастваше. Ако имаше късмет, щеше да получи необходимото потвърждение, за да изкара историята на бял свят след около двайсет минути. Всички мисли за вечеря се бяха изпарили.

НРС, Шантили, Вирджиния

17:28 ч

Полковник Дейвид Бърд беше излязъл от секретната зала за наблюдение колкото да използва тоалетната, толкова и да помисли. Зад ъгъла имаше стая за почивка и той влезе в нея, като с облекчение откри, че е празна. Пусна монета от един долар в машината за кока-кола и седна за секунда, потънал в мислите си, като се опитваше да определи какво го тревожи в заключенията, които получаваха височайше одобрение надолу по коридора.

„Ти не си шпионин, нито аналитик — повтаряше си той. — Не им се бъркай.“

Но това не му донасяше облекчение.

Дейвид отвори кутията и отпи, като барабанеше с пръсти по масата и си повтаряше късчетата от мозайката. Ядосани пътници отвличат самолет, но искат той да продължи към първоначалната си цел. Съобщението беше пълно с противоречия дори преди да се замисли за заложниците на земята и внезапната промяна на курса на север. Дали „ядосани пътници“ означаваше „разгневени пътници, способни на бунт“? И дали командирът говореше само за някои или за всички? И по-важното, как така чуждестранни терористи използваха американски фрази?

„Забравям — напомни си Дейвид, — че имаме снимки на двама тежко ранени пилоти на онази писта.“

Спомни си първото впечатление, когато беше влязъл и беше получил доклад за това, което знаеха до момента. Беше очаквал с пълно право Джон Блейлок да е по-скептичен, но в действителност Джон беше напълно спокоен, а необяснимото недоверие беше останало за него, новака.

„Ето защо не влязох в разузнаването! — помисли си Дейвид, като се засмя. — Прекалено много нюанси на сивото.“ Сигурността беше хубаво нещо, подлежеше на контрол.

Гласът на Джон Блейлок си проби път в съзнанието му някъде отзад, като го накара внезапно да се огледа.

— Значи това има нещо общо с корпорацията „Кока-кола“?

— Какво?

Джон издърпа един съседен стол и го завъртя, за да седне с лице към облегалката.

— Гледаше тази кутия кока-кола, сякаш съдържа тайната на живота.

Дейвид се засмя.

— Според „Кока-Кола“ е точно така. От „Пепси“ не са съгласни.

— Нещо наистина те тревожи, полковник Бърд. Виждам го. Какъв е проблемът?

— Не знам — въздъхна Дейвид. — Това е проблемът. На половин свят разстояние оттук се развива невероятна драма, а ние нямаме представа какво се случва в действителност. Има ли хора на самолета, или не? Седя тук, премислям го отново и отново и не мога да открия логически празноти в твоите заключения, Джон, но наистина се тревожа.

— Когато ми се случи подобно нещо, се връщам и повтарям основните правила едно по едно. Днес направихме доста предположения. Върни се и виж дали няма да намериш пропуски.

Дейвид се засмя.

— Искаш да кажеш например дали наистина сме сигурни, че е кацнал в Катсина, или това беше картонен модел?

— Добро начало.

— Нещо ново, Джон?

— Да. Когато излязох преди две-три минути, нашият блуден „Боинг 747“ беше точно на шейсет километра от границата на либийското въздушно пространство, но изведнъж зави двайсет градуса наляво. Сега летят по маршрут, който ще ги прекара на четири-пет километра от границата на Либия след около петнайсет минути, а после отново ще я доближат там, където тя се издава на запад към Алжир.

— Как го приема Кадафи?

— Момчетата му се въртят около точката, в която самолетът ще бъде най-близо до Либия, и можеш да се обзаложиш, че са въоръжени и нямат търпение. Дали ще навлязат в алжирското въздушно пространство, за да свалят боинга? Кой знае? Кой знае какви шантави съобщения са прехванали от Триполи? Ще видим. А, между другото, новинарските агенции току-що съобщиха за „Боинг 747“, отвлечен от собствените си пътници. Си Ен Ен и всички останали ще вдигнат самолети с телевизионни екипи след броени минути. Един ден ще си имат и собствена мрежа от шпионски спътници.

— Не се и съмнявам. — Дейвид помълча няколко мига. — И какво мислиш за промяната на курса, Джон?